Трилогията „Социалната война“ от Генка Шикерова

Трилогията „Социалната война“ от Генка Шикерова

„Децата на Норвегия“ e първата част от документалната поредица на Генка Шикерова
„Пропагандата“ e втората част от документалната поредица на Генка Шикерова
„Българи в Норвегия“ е третата част от документалната поредица на Генка Шикерова
Снимка: Скрийншот от youtube видеата
Опровержение на фалшива новина

Опровержение на фалшива новина

Публикувана на български и руски език статия, озаглавена „Българският хелзинкски комитет иска да забрани на родителите да възпитават децата си”, съдържа невярна информация и напълно подвежда читателите. И заглавието, и твърденията в материала противоречат с позицията, зад която членове на БХК, както и на БОЛД, застават и която беше подробно изказана и дискутирана по време на събитието „Семейството в демократичното общество. Могат ли правата на децата да бъдат в разрез с правата на неговото семейство”.


Събитието на БОЛД на 31.01.2020 г. даде трибуна на представители на правозащитната общност, представители на организаторите на протестите против Стратегията за детето и Закона за социалните услуги, както и на обикновени граждани и загрижени родители. Именно там и тогава започна уникален и градивен диалог с представители на протестиращите срещу промените в закона за социалните услуги и Стратегията за детето. А по този начин се постави и основата на конструктивно общуване към подобряване на политиките за закрила на детето и семейството.


Посочените цитати от изказванията на проф. Антоний Тодоров, участник в панелната дискусия по темата, са некоректно представени, извадени от контекста на изказаното, което ясно може да се разбере от пълния запис на панелната дискусия. Проф. Тодоров не е твърдял нищо подобно на това, което съобщава кореспондентът на ИА Красная весна и което сочи сензационното заглавие на материала – че трябвало „да се забрани на родителите да възпитават децата си“. Той обосноваваше тезата, че не само семейството има отговорности за възпитанието на децата.


Мнението ни е, че публикуваните материали в сайтовете Да спасим децата на България, Родительское Всероссийское Сопротивление (РВС), Яндекс и ИА Красная Весна са в разрез с журналистическите принципи за достоверно поднасяне на информацията и съобразяване с нейната точност и обективност. Не можем да подминем също публикуваното провокиращо и откровено невярно твърдение „Шокираща е наглостта на либералите да наричат всички останали невежи и необразовани”, за което приканваме автора на текста да представи доказателства, подкрепящи думите му. Липсата на името му ни спира да се обърнем към него лично.

Бърза справка в интернет води до множество руски и български сайтове и фейсбук групи, които са разпространили текста.
Ето и някои от тях:

Статия в ИА Красная Весна – https://rossaprimavera.ru/news/18b790bb

Статия в Да спасим децата на България – https://www.daspasimdecatanabulgaria.org/the-bulgarian-helsinki-committee-wants-to-ban-parents-from-raising-their-children/

Статия в Родительское Всероссийское Сопротивление (РВС) – http://rvs.su/novosti/2020/helsinkskiy-komitet-v-bolgarii-hochet-zapretit-roditelyam-vospityvat-detey?fbclid=IwAR0AcgAWpgmLDy2gnb5ogwaOrFXYBw5u4TISkjbU1FJqSlz8FwXUZTq5EXM

Статия в Яндекс – https://yandex.fr/news/story/KHelsinkskij_komitet_v_Bolgarii_khochet_zapretit_roditelyam_vospityvat_detej–6960494ec370ce0ba432882693a4afd1?lr=143&stid=kqpi&persistent_id=86937084&lang=ruuk&rubric=Bulgaria&from=story

Необикновеният разговор между различни ценностни общности по време на панелната дискусия „Семейството в демократичното общество“

Необикновеният разговор между различни ценностни общности по време на панелната дискусия „Семейството в демократичното общество“

В последния ден на януари се проведе панелна дискусия на тема  „Семейството в демократичното общество: Могат ли правата на детето да са в разрез с правата на неговото семейство?“. По време на събитието спонтанно започна безпрецедентен разговор между представители на правозащитната общност и представители на организаторите на протестите против Стратегията за детето и Закона за социалните услуги. В препълнената зала имаше и заинтересовани от тази гореща и важна тема граждани, както и загрижени родители.

Панелната дискусия беше организирана от БОЛД в уютния салон на „Къщата на София“ и представляваше старт на започващата дългосрочна кампания на БОЛД по темата за закрилата на детето и семейството. Кампанията цели да спомогне за по-доброто разбиране на основни закони и политики по отношение на семейството и децата и за формирането на обществени нагласи и публични политики насочени към спазване на правата и достойнствата на децата и останалите членове в семействата.

Събитието бе открито от модератора на панела д-р Красимир Кънев, председател на Български хелзинкски комитет, който приветствайки всички гости, започна с няколко встъпителни думи по всеобхватната тема за семейството, и спомена за неочаквания отказ на СУ „Климент Охридски“ да даде платформа за тази неудобна и противоречива тема.

Проф. Антоний Тодоров говори по темата „Кога детето пораства и кога има права?“, започвайки с оповестяването на публикуваната позиция на БОЛД по въпроса, разгледа подробно значението на термина „права на детето“, дали семейството има детето като своя собственост и дали може да упражнява пълна власт над децата. Завърши с призив да не се поддаваме на внушаваните страхове.

Вторият панелист, Калина Зафирова, екосоциален активист, говори по темата за домашното насилие над децата, видовете насилие и необходимите гаранции за защита от тези форми на злоупотреба, както и за неглижирането на детските нужди и специфичното насилие над деца с различна сексуална ориентация или гендерна идентичност.

Д-р Димитрина Петрова говори за силната гражданската активност около Националната стратегия за детето и Закона за социалните услуги, разнообразието в редиците на протестиращите срещу тях и глобалния възход на културния консерватизъм. Тя маркира реални случаи на неправомерно извеждане на деца от социалните служби и как това въздейства върху емоциите на хората.

След това доц. Валентина Георгиева, преподавател в СУ „Климент Охридски“, представи статистически данни за семейството, които показват, че традиционните семейните ценности и нагласи, които се проповядват, не са в синхрон с действителността на днешното семейство в България. Тя напомни за неприетите предложения за фактическото съжителство през 2009 и даде гласност на кампанията за груповото подаване на заявления до Столична община за регистрирано партньорство #СемействоЗаВсички.


В ролята на дискутант, проф. Ивайло Дичев, преподавател в СУ „Климент Охридски“, коментира посланията на панелистите и отправи предизвикателни въпрос към всеки от тях. По време на отговорите започнаха интервенции от публиката и се оформи интензивна дискусия. Представителите на организации против Стратегията за детето и Закона за социалните услуги в публиката разказаха лични истории и дадоха примери за нередности в системите по закрила на детето и социалните услуги, представяйки и своите разбирания за това какво е семейството. Те подчертаха разнообразието на протестиращите, както и че имат единомислие по редица въпроси, засегнати от панелистите.


Димитрина Петрова си позволи да изрази своята възхита от факта, че се получава наистина автентична среща на различни ценностни общности, които разговарят въпреки своите разногласия. Много от участниците също подчертаха, че от формулиране на разумни общи искания ще спечелят и децата, и семействата. Представители на протестиращите активисти коментираха ролята на медиите, които често драматизират и усилват разделението и внасят необосновани инсинуации за протестиращите и за гражданския сектор.


Гост в публиката, представител на организация, която е доставчик на социални услуги, сподели за хилядите жертви на насилие, които са минали през техните центрове, и даде тъжната статистика за десетките деца и жени в моргите, убити от бащи и партньори. Признавайки немалкото пролуки в социалната системата, тя посочи и липсата на политическа воля и неглижирането на социалната работа, на маргинализираните общности, на жертвите, хората със зависимости и психични проблеми. Изрази благодарност към организаторите на събитието от името на терапевтите и социалните работници и призова към конструктивни диалози между всички в условия на добронамереност.

Представител на ЛГБТИ организация апелира, когато се случва този процес на сближаване между инакомислещи и идентифициране на общите възможности за борба, да бъдем искрени, да се поставим на мястото на другия и да не пренебрегваме техните права, включително правото на семейство.


На въпрос от гост в публиката дали БОЛД смята, че гражданските организации, които протестират сега, са свързани с преизбирането на Путин през 2012 и ренесанса на тоталитарен режим, свързан с православие и евразийство, Димитрина Петрова посочи, че в позицията на БОЛД е заявено ясно, че е изключително сложен и широк спектърът на протестиращите и не може да бъде сведен само под един знаменател, както и че огромната част от хората са там по убеждение, с вяра в своята кауза, движени от страхове, някои от които нелишени от основание.

В заключение се заяви желание да се намери формат за продължение на необикновения разговор между различни идеологически общности, и БОЛД, като общност, която търси по-широка база на съмишленици и поддръжници на ценностите на демокрацията, може да бъде един от катализаторите на този разговор. Надеждата ни е, че участниците са си тръгнали от нашия форум с малко по-преобразено и подобрено виждане за това какво представляват хората от отсрещната страна, а това само по себе си е стъпка в обещаваща посока.

Димитрина Петрова: Шокиращо е невежеството по правата на човека и бездействието на държавата

Димитрина Петрова: Шокиращо е невежеството по правата на човека и бездействието на държавата

Интервю на Димитрина Петрова от БОЛД с Видка Атанасова от Дневник. Източник – Дневник

Стратегията за детето урежда защитата на децата в риск, но от около година настъпи масова психоза сред родители заради неверни твърдения, че тази стратегия цели обратното, и дори се е стигна до абсурдни тези, че има организиран трафик на български деца към Норвегия, за което се винят неправителствени организации, които на практика защитават децата от насилие вкъщи.

За разговор по темата „Дневник“ потърси д-р Димитрина Петрова, инициатор и представител на Българска общност за либерална демокрация (БОЛД) – една нова инициатива на Българския хелзинкски комитет, която си поставя за цел да увеличи обществената подкрепа за демокрацията, правата на човека и основните свободи.

Тя ще е един от участниците в предстоящата утре дискусия „Семейството в демократичното общество: Могат ли правата на детето да са в разрез с правата на неговото семейство?“, организирана от БОЛД, която е част от започващата кампания на организацията по темата за закрилата на детето и семейството. БОЛД кани граждани, представители на граждански организации, инициативи, движения и заинтересовани медии да присъстват на събитието, повече за него – тук.

Как си обяснявате тази истерия сред хората? Дали има организирана кампания за насаждане на тези страхове? Кой я организира и има интерес от това да липсват социални услуги, защитаващи детето?

– Противниците на Националната стратегия за детето са облагодетелствани от няколко паралелни процеса и обстоятелства, които взаимно се усилват поради своята едновременност. Първо, тяхната кауза е вписана в течаща в момента глобална кампания на културния консерватизъм, която на свой ред е един от аспектите на започналото преди десетина години глобално настъпление срещу либерално-демократичните ценности, включително правата на човека и равнопоставеността на половете. В много страни, подобно на България, в момента тази кампания се провежда от силни граждански движения, излизащи под знамето на защита на „семейните ценности“.

Второ, самата тема за детето и семейството е извънредно удобен вход за разпространение и утвърждаване на традиционалистки нагласи, защото е лесно комуникируема под формата на емоционални разкази, чиито послания са по-лесни за възприемане в сравнение с малко по-абстрактните послания на правозащитниците. Какво по-тревожно послание от заплахата да изгубиш детето си? То възбужда първосигнални рефлекси и хората се хвърлят с главата напред в такава кауза, без много да се замислят.

Трето, глобалните идеологически процеси по такава чувствителна тема попадат върху благодатната историческа почва на дълбок патриархален манталитет, характерен за балканите, който само повърхностно е засегнат от комунистически и либерални набраздявания.

Най-сетне, четвърто, но най-важно – в случая с протестите против Националната стратегия за детето главен фактор е тяхната добра комуникационна стратегия, грамотна организация и успешно насочване на гражданска енергия. Въпросът кой стои зад всичко това няма прост отговор. Но аз си направих труда да проследя някои от директните заемки на идеи и дори текстове и стигнах до определени източници, например глобалната мрежа от организации за защита на семейството и семейните ценности, в която едни от най-силните идеологически участници са от Русия и САЩ.

Има ли връзка с кампанията срещу Истанбулската конвенция, която се опитваше да въведе мерки срещу домашното насилие срещу жени?

– Да, има. И двете кампании, а към тях сега трябва да добавим и кампанията за отмяна на приетия, но още не влязъл в сила Закон за социалните услуги, са проявления на културен консерватизъм и засягат типични теми от съвременната глобална война на култури. В България спектърът на участниците в тези движения е сложен. В единия му край са съзнателни привърженици на антилиберални идеологии от рода на руския православно-евразийски консерватизъм на Изборския клуб (представен и под името „Институт за динамичен консерватизъм“, създаден от руски консервативни политици, учени, публицисти и духовници – бел. ред.) и някои западни религиозно-консервативни движения, а в другия – обикновени хора, особено родители, които са били манипулирани да повярват, че правата на децата и правата на жените противоречат на семейните ценности.

Трябва ли държавата да заеме по-категорична роля в успокояване на населението, с разяснителна информационна кампания например?

– Да, трябва. Във всички случаи на остра атака срещу правата на жената и детето и срещу демократични граждански организации през последните десетина години правителството на ГЕРБ и неговите партньори уж пазеше мълчание, но същевременно предприемаше регресивни действия по посока на задоволяване исканията на ултраконсервативните движения. Така стана и с Истанбулската конвенция, и с Националната стратегия за детето, и със Закона за социалните услуги.

Държавата има задължението да уважава, защитава и реализира правата на човека, включително на детето. Като основен носител на задължения за реализиране на правата на детето държавата трябва и да се грижи за това образованието по тези правата на детето и правата на човека изобщо да са на съвременно равнище. Като човек, който се връща в България след повече от 20 години, мен ме шокира невероятно силното масово невежество по правата на човека и бездействието на държавата в тази област. Работила съм в много страни по света, но рядко съм срещала такава степен на непознаване на основни правозащитни принципи. Ето например твърдението, че детето не трябвало да бъде субект на права. Потресаващо!

Важни ли са социалните услуги, които в момента следят за правата на детето в семейството? Вършат ли си работата? Има ли нужда от неправителствени организации в сектора?

– Разбира се, се социалните услуги са важни. Вършат си работата, колкото могат, понякога не много добре, но вината не е в самите тях, а в отчайващата липса на политическо внимание към тях. Социалните работници са почти на дъното на социалната пирамида и текучеството сред тях е много голямо. Да, има нужда от неправителствени организации в сектора. Без тях бихме се върнали към безумията на комунистическото централно планиране без никакви корективи от гражданското общество, основани на инициатива, иновативност и гъвкавост в посрещането на потребности.

Хората, които искат да изтикат неправителствените организации от сектора на социални услуги, не забелязват, че хем ги е страх от държавата (защото единствено държавни органи по закрила могат да извеждат деца от семействата им, никога неправителствените организации), хем искат всички услуги да са в ръцете на държавата. Пак ли трябва да започваме да разясняваме ролята на гражданското общество като гарант срещу държавни злоупотреби? В коя година живеем?

Има ли нужда от законодателни промени и в каква насока?

– Да, има. Те са в Закона за социалните услуги. Надявам се разумът да победи и законът да влезе в сила.

Източникhttps://www.dnevnik.bg/intervju/2020/01/30/4022993_dimitrina_petrova_shokirashto_e_nevejestvoto_po/?ref=home_layer2&fbclid=IwAR1EoV6tOJ5H1WjmPt0Gs48UIbDTlrfDnvkdOEtQHEw8MRSDKQFczxAfsZ8