ОТВОРЕНО ПИСМО

ОТВОРЕНО ПИСМО

English translation.

Присъедените се!

Предоставяме на вниманието ви Отворено писмо, подписано от граждани по инициатива на БОЛД (Българска общност за либерална демокрация). Писмото изразява позициите на подписалите в тяхното индивидуално качество. 

До:

  • Бойко Борисов – Министър-председател на РБългария
  • Екатерина Захариева – Министър на външните работи на РБългария
  • Посланиците на страните-членки на ЕС в РБългария
  • Представителството на ЕК в РБългария

Уважаеми дами и господа,

Обръщаме се към вас, за да изразим нарастващата си загриженост, че след периода на кратък подем в отношенията между Република Българи (РБ) и Република Северна Македония (РСМ), последвал подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество (Договора), политическите елити на двете страни допуснаха обратен ход във взаимоотношенията ни. Изключително тревожещ е фактът на блокиране от РБ на старта за преговорен процес на РСМ за членство в ЕС, с непонятна за съвременните междудържавни отношения аргументация. Според нас, предстои България да търпи имиджови щети на различни извъннационални нива, с непредвидими последствия. На карта са поставени приятелството, добросъседството и сътрудничеството между БГ и РСМ, които са основните стълбове на едноименния Договор. На този фон тревожно зачестяват проявите на грубост и от двете страни, вкл. на високо политическо ниво, на високомерие и късогледи исторически интерпретации с ярък националистически и шовинистичен привкус.

Кризата поставя на изпитание не само междусъседските връзки, но и съвместната ни реализация като добронамерени страни-членки в атлантическото семейство. Отлагат се и шансовете за добросъседско сътрудничество в рамките единното европейско политическо пространство. Остава неясно как спорът между РБ и РСМ ще се отрази на другата страна-кандидат за еврочленство – Република Албания, попадаща в една и съща група с РСМ за процеса на присъединяване. Не са маловажни и геополитическите измерения на кризата – повишената ни уязвимост към заплахи от извънрегионално естество, на каквито, в своето разединение, се излагаме.

Ще откроим някои от ключовите според нас причини за това развитие на нещата:

  1. Въпреки наличните добри намерения, заложени в Договора, отчетливо се откроява  неуместният начин, по който той се изпълнява – с прекомерно акцентиране върху въпроси от историята и елиминиране на аспектите на сътрудничеството по останалите групи обществено-политически, икономически и други въпроси, очертани в Договора.  
  2. Създадената с Договора Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси в редица случаи демонстрира подходи (поддържани и от двете страни), несъответстващи на философията и подходите на съвременната историография. Те минират много силно дейността и ефективността ѝ.
  3. Погрешното базиране на преговорния процес приоритетно върху проблемите на миналото натовари съвместната мултидисциплинарна експертна комисия с неприсъщи ѝ политически задачи. От тесните ѝ експертни становища започнаха да зависят сложни многоаспектни политически решения с огромен национален, междудържавен и геополитически заряд.
  4. Процесът на реализация на Договора до този момент остава затворен главно на политическо и дипломатическо ниво. Вместо въвличането на гражданите в реализацията му чрез поредица привлекателни и иновативни граждански, академични, културни, образователни и пр. инициативи, те се оказаха свидетели на остра схватка между тежките историографски артилерии на двете страни, конструирани през миналия век. Така се мобилизираха масови исторически сантименти и стереотипи, вместо креативност в полза на бъдещето.
  5. В политически и дипломатически план се допуснаха подходи, несъответстващи на духа, целите и текстовете на Договора  – сред които непризнаване от България на наименованието на официалния език на РСМ, с който тя е призната в ООН, оспорване съществуването на отделна македонска нация и правото на македонските граждани на самоидентификация – напълно неприемлива практика за европейското политическо пространство. Имаше примери за остра враждебна реч и от двете страни по Договора.

Изтъквайки тези дефицити на досегашната реализация на Договора, същевременно открояваме и истината, че хиляди граждани на двете страни продължават да споделят естествена съвременна свързаност на всекидневно ниво.

На фона на казаното се обръщаме към вас с призив за висока държавническа отгговорност и в този критичен момент да бъдат предприети спешни мерки в следните посоки:

  1. България да даде по съответния ред и без отлагане „зелена светлина“ за начало на преговорите за членството на РСМ в ЕС. Призоваваме това да стане до края на 2020 г., в рамките на Германското председателство на Съвета.
  2. Въпросът за европейското членство на РСМ и Албания да се прехвърли и в дневния ред на следващите председателства на Съвета.
  3. Да бъдат  утвърдени нови приоритети, подходи и инициативи за взаимодействие между двете страни, като бъде взето предвид следното:
    – Обсъждането на каквито и да е въпроси по изпълнение на Договора да бъде единствено и само в духа и стандартите на съвременото международно право и чрез съвременни подходи за уреждане на двустранни и многостранни междудържавни отношения. Убедени сме, че в подобен  формат на съвременно договаряне няма как да залегнат условия, принуждаващи едната от страните да приме поставени ѝ от другата страна нереалистични искания, като например това за отказ (пълен или частичен) от самоопределението на своя народ и отказ от самоидентификацията на своите граждани.
    – Неуместно е очакването, че в рамките на какъвто и да е договорен процес, който и да е управленски екип в света ще се нагърби със самоубийствени действия, вземайки политическо решение относно самоидентификацията на своите граждани и утвърждавайки, че от дадена година назад цялото население целокупно е прескочило от една етническа група в друга.
    – Да не се забравя травматичният опит на България от времето на комунистическия режим за постигане на „историческаТА истина“, когато с политически решения неколкократно е натрапван асимилационен процес към етнически турци, помаци и роми, с цел „ревизиране“ на присъщите им етнически произход и религиозна принадлежност и налагане на българска и християнска „самоидентификация“ – на живите и на починалите.  
    – Не бива да се пропуска и фактът, че въпросната  „историческа истина“ е постигана с решенията на „авторитетни исторически комисии“.
  4. Да се осигури прозрачност и отвореност за консултации и обсъждане в гражданското общество.  
  5. Да бъде разработена „пътна карта“ на съвместните действия по изпълнение на Договора със съответните срокове, като по-конкретно призоваваме:
    – Да се даде  решителен  първоначален тласък на дейностите със силен потенциал да затоплят почвата на сътрудничеството чрез насърчаване на политическия, дипло-матическия и гражданския обмен, военнотехническото сътрудничество, взаимодействието в областта на икономиката, екологията, образованеието и културата, научното сътрудничество, медиите и защитата на човешките права.
    – Да бъдат регламентирани и създадени междудържавни и обществени координационни и експертни структури, подпомагащи съвместните действия между двете страни по утвърдените в Договора сфери на сътрудничество, с осигурено силно гражданско представителство. Да се утвърдят гъвкави механизми за реализиране на съвместни граждански инициативи по сферите на дейност.
    – Въпросите и дейностите, свързани с историята, да не се екстраполират и да не заемат  доминиращото място, което заемат към момента, а да се впишат като възможен конкретен аспект на сътрудничеството по въпросите на културата и образованието. Обсъждането на исторически въпроси следва да се реализира при прилагане на съвременни историографски подходи и осигурена плуралистична експертиза на поканените в дискусиите участници.
    – Да се заложи изискване към състава на всички координационни и експертни структури за съвместно действие по сферите на дейност да отразяват по открит и плуралистичен начин обществено-политическото многообразие и възгледи, като се осигурява широк достъп на институционални и граждански експерти от демократичния проевропейски спектър.
    – Да се заложи изричното изискване към политици, граждани и медии и в двете страни да противодействат активно на езика на омразата и на проявите на исторически реваншизъм, високомерие и превъзходство в политическия и в обществения живот.

В обобщение, призоваваме да бъдат сериозно променени приоритетите, подходите, средствата и дейностите за реализация на Договора за добросъседство приятелство и сътрудничество, така че той да постигне мисията си, обозначена в заглавието му.

Подкрепяме и идеята предстоящата за изграждане транспортна инфраструктура между двете страни (в рамките на Коридор №8) да се именува „Гоце Делчев“. Няма ли това да е онази емблема, завещана ни от миналото, която не противопоставя, а сближава хората от двете страни на границата?

Призовавайки за проява от ваша страна на убедителна държавническа политическа воля за постигане на горните цели, оставаме с уважение!

София, 3.12.2020 г.

ПОДПИСАЛИ ПИСМОТО (По азбучен ред на имената) 

Проф. Албена Хранова – Пловдивски университет
Проф. Александър Кьосев – културолог и литературен теоретик, Софийски университет
Антоанета Ненкова – журналист
Проф. Антоний Тодоров – политолог, НБУ, Българска общност за либерална демокрация
Антонина Желязкова – историк
Владимир Колев – правозащитник, Българска общност за либерална демокрация
Бойко Ценков – клиничен психолог, Българска общност за либерална демокрация
Боян Захариев – икономист, изследовател в Институт Отворено общество
Ваня Кънева – експерт по правата на детето, Българска общност за либерална демокрация
Димитрина Петрова – правозащитник, Българска общност за либерална демокрация
Димитър Атанасов – историк
Проф. Димитър Вацов – философ и културолог, Нов български университет
Проф. Евгения Иванова – историограф и етнолог, Нов български университет
Калина Бозева – експерт по етнически въпроси, Българска общност за либерална демокрация
Кети Мирчева – историк
Красимир Кънев – председател на Български хелзинкски комитет
Мила Минева –  гл.асистент, катедра Социология, Софийски университет
Доц. Милена Якимова – социолог, Софийски университет
Доц. Михаил Иванов – съветник на празидента Желев по националните и етническите въпроси (1990-1997)
Михаил Мишев – студент, Българска общност за либерална демокрация
Проф. Надя Данова – историк, балканска история
Радост Николаева – арт мениджър, Арт движение „Кръг“
Росица Атанасова – юрист, Българска общност за либерална демокрация
Румен Аврамов – икономист и историк
Румян Русинов – политолог
Савелина Русинова – правозащитник
Доц. Светлана Иванова – историк, Софийски университет
Стефан Дечев – историк
Доц.д-р Цветозар Томов – социолог
Юлиана Методиева – журналист за човешки права, Маргиналия