Българска общност за либерална демокрация (БОЛД) е обединение на граждани, които искат България да бъде общество с демократично управление и плуралистична политическа система, в което основните права и свободи на хората са защитени и в което законите, политиките и практиките са насочени към екологична и социално-икономическа справедливост.

От години насам БОЛД призовава политическите партии и лидери да се обединят около ключови демократични ценности и да приемат закони и политики, които да адресират наболелите проблеми в нашето общество. С няколко поредни позиции във връзка с проведените през последните две години парламентарни избори изложихме основните си притеснения и искания във връзка с отстояването на принципите и ценностите на либералната демокрация. В последния си призив преди изборите на 2 април 2023 г. изразихме силна загриженост относно продължителната политическата криза и призовахме партиите да предприемат нужните действия за излизане от нея, като формират редовно правителство с ясно определени демократични ценности, което да утвърди европейската геополитическа ориентация на страната ни и да проведе ключови реформи в различните обществени сектори, в съответствие с тези принципи.

Редовното правителство, което беше сформирано от 49-ото Народно събрание, даде ясна заявка както по отношение на европейската ориентация на България, така и за приемането на ключови реформи в редица сектори. БОЛД изчака да излезе официалната Програма за управление на Република България (юни 2023 г. – декември 2024 г.), за да я анализира и да разбере доколко тези заявки са покрити от реални конкретни планове и доколко заложените управленски приоритети имат потенциала да адресират най-наболелите проблеми по отношение на развитието на демократичните институции и правата на човека.

Удовлетворени сме от факта, че в няколко ключови сфери Програмата за управление е в съзвучие с демократичните ценности и в нея са заложени мерки и дейности, които – ако бъдат изпълнени – имат потенциала да придвижат напред реформи от съществено значение. Особено бихме искали да приветстваме следните моменти:

• Програмата за управление в частта си за външната политика залага силно на проевропейската и про-атлантическа ориентация на България, включвайки мерки, свързани със задълбочаването на интеграцията ни в Европейския съюз, транспонирането на европейското законодателство и спазването на международните ангажименти на страната ни, включително в областта на екологията и промяната на климата. Ангажиментът за активна подкрепа на Украйна в борбата ѝ срещу агресора и защита на нейния суверенитет също са изведени като приоритети, утвърждавайки страната ни като надежден партньор и съюзник в НАТО и ЕС и слагайки край на позорното лавиране между несъвместими позиции, обслужващо режима на Путин, отстоявано в близкото минало от служебните правителства на Президента Радев.

• В Програмата за управление и във внесения в Парламента законопроект за промяна на Конституцията има заложени мерки, целящи засилване на независимостта на съдебната система и решаване на проблема с безконтролността на Главния прокурор. Отвъд самите мерки обаче, за нас е от ключово значение доколко внесеният законопроект ще бъде подложен на достатъчно широко обществено обсъждане и консултации преди да бъде приет. Гражданското участие в законодателния процес е дори по-важно, когато става въпрос за промяна на основния закон на страната, и бихме искали да видим ясен план за привличане на експертиза и консултиране с гражданите в процеса на приемане на промените.

• В Програмата на правителството са заложени комплексни мерки за реформиране на медийното законодателство и промяна на медийните политики в посока по-голяма независимост и свобода на медиите. Те са свързани както с органите за управление на медиите, така и с мерки за защита на журналисти от натиск под каквато и да било форма. Предстои да видим дали формулираните мерки ще стигнат и до създаването на механизми за прозрачност на медийната собственост и за предотвратяване на концентрацията на медийния пазар. Борбата с дезинформацията също е изведена като приоритет.

• Залегнали са мерки, насочени към адресиране на корупцията в редица нейни прояви и сектори, които са както на законодателно ниво, така и на ниво политики. Напомняме, че тези мерки биха били ефективни единствено ако в достатъчна степен е осигурено реално гражданско участие и гражданите бъдат овластени да сигнализират, да предлагат концепции за мерки на местно, регионално и национално ниво в конкретни случаи, и да имат право на гражданско участие в работата на антикорупционната комисия.

• В Програмата за управление са заложени сериозни мерки за гарантиране правата на децата и подкрепа за семействата. Предвижда се най-накрая да бъде разработена Национална стратегия за детето, в изпълнение на с години неизпълненото задължение на държавата по Закона за закрила на детето, както и мерки за насърчаване на ранното детско развитие, укрепване на системата за закрила на детето и разгръщането на услуги в общността в подкрепа на семействата. Заложен е и акцент за борба с детската бедност, като обаче липсва обвързване с някои от нейните най-важни корени, а именно дискриминацията и негативните обществени нагласи срещу определени групи (което е сериозен пропуск в Програмата за управление като цяло, както излагаме по-долу), неравния достъп до образование и сегрегацията, липсата на документи за самоличност на голяма група хора. Мерките за намаляване на социалното неравенство следва да доведат до икономическо овластяване на различните категории икономически уязвими хора и да приведат в изпълнение принципите на Европейския стълб на социалните права. С разбирането, че това са мерки с дългосрочен характер, откриваме в Програмата заложени първи стъпки, които имат потенциала да доведат до резултат само ако се изпълнява последователна, дългосрочна политика в тази област.

За съжаление, в Програмата за управление на България откриваме и някои сериозни дефицити. Докато някои от тях може би са въпрос на елементарен пропуск, други са очебийни в липсата на каквото и да било внимание към изключително наболели теми и преки заплахи за демократичните устои на нашето общество. Най-сериозните дефицити са изложени по-долу:

• Липсват каквито и да било мерки и политики, насочени към противодействие срещу сексизма, расизма, етническите предразсъдъци, ксенофобията, религиозната нетолерантност, хомофобията и нетолерантността спрямо хората с увреждания. В контекста на това, че България продължава да бъде една от най-нетолерантните страни в Европа, с дълбоки неравенства между мъжете и жените, етническите групи, и всички хора в ситуация на социално изключване, липсата на мерки в тази област е крещяща. С изключение на повърхностно и декларативно изявление, че в някакъв бъдещ момент – но очевидно не в следващите 18 месеца – ще бъде разработена Стратегия за борба с дискриминацията, расизма, ксенофобията и говора на омразата – в Програмата за управление няма абсолютно нищо, което да адресира негативните обществени нагласи и ширещата се дискриминация в българското общество. Може би поради липса на разбиране за важността на темата и цялостното ѝ отражение върху състоянието на демокрацията – а може би поради други причини – заложените мерки за равнопоставеност между мъжете и жените са ограничени само до борбата с насилието. Mерките за бежанците и мигрантите са ограничени до подобряване на материалните условия в бежанските центрове, а такива въпроси като агресията и нетолерантността към децата бежанци в училище, които на места се подкрепят от самите училищни ръководства, е ярка илюстрация за това, че досегашните програми за борба с агресията в училище не работят. Най-сетне, мерки за ромите и ЛГБТИ хората липсват изцяло в Програмата. Единствено по отношение на хората с увреждания се предвиждат „подготвителни действия“ за синхронизация на политиките с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Това е крайно притеснително и настояваме да се предприемат конкретни действия, насочени към по-добро осигуряване на социално включване и равнопоставено участие във всички сфери на обществения живот на жените, членовете на етнически, религиозни и сексуални малцинства, бежанците, чуждите граждани, лицата без гражданство и хората с увреждания.

• В сферата правосъдие управленската програма е скромна по обхват. Единствената сериозна реформа е конституционната, която засяга разделянето на Висшия съдебен съвет, но липсват мерки за изпълнение на ключови решения на Европейския съд по правата на човека, включително такива, които са на усилено наблюдение от Комитета на министрите на Съвета на Европа от много години. Предвидените изменения в Наказателно-процесуалния кодекс засягат само транспонирането на Директива (ЕС) 2016/800, но липсват редица компоненти, вкл. въвеждане на адвокат по време на полицейското задържане и „разузнавателните беседи“, за да се транспонира както тази, така и другите директиви от „пътната карта“, както и за превенция на малтретирането от правоприлагащите органи. Няма предвидени изменения в ключови сфери, като например приемане на нов Наказателен кодекс, въпреки че България е единствената източноевропейска държава, в която действа наказателен кодекс от времето на тоталитаризма. Няма и предвидена реформа в юридическото образование, което в България не интегрира в достатъчна степен правото по права на човека.

• Мерките, насочени към засилване на гражданското участие в управлението, са повърхностни и недостатъчни. С изключение на една обща мярка за укрепване капацитета на Съвета за развитие на гражданското общество с неясен индикатор, и няколко споменавания за включване на заинтересовани страни в различни сфери, липсват цялостни конкретни мерки, които да обогатят формите на взаимодействие с гражданите, като се преодолее разбирането за гражданското участие като свеждащо се до консултации с тях, както и за насърчаване на участието на по-непредставени в обществения живот групи. Необходимо е да се преразгледа основно остарелия Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, за да бъде той приведен в съответствие с модерните принципи на гражданско участие, да бъдат отстранени множеството бариери пред участието на гражданите във вземането на управленски решения на национално и местно ниво; да се намери точният баланс между експертния и гражданския принос в създаването на управленски политики; да се регулират по-добре местните и национални референдуми; и да се усили ефективността на регулацията на местните и национални граждански инициативи, които в сегашното законодателство са неадекватно ограничени за сметка на активното гражданско участие.

• В законодателната програма не се предвиждат никакви промени в Изборния кодекс. Липсват всякакви мерки, насочени към изчистване на избирателните списъци (напр. чрез активна регистрация), осигуряването на възможности за електронно и дистанционно гласуване и преодоляване на проблемите, които наблюдаваме със злоупотреби и нарушения в изборния ден.

• В Програмата за управление липсват каквито и да било мерки, насочени към подготовка на страната за потенциална нова пандемична обстановка. Предвид колко зле се справи България с изминалата пандемия и опустошителния ѝ ефект върху населението, изключително притеснително е, че в Програмата липсва каквото и да било внимание към тази област. Необходимо е предварително планиране, реформиране на здравната система в ключови области и адресиране на ширещите се антиваксинални нагласи, за да не бъдем отново втори в света по печалната статистика на смъртност на глава от населението.

БОЛД призовава Правителството да обогати и конкретизира Програмата за управление на Република България в посока на направените предложения, за да преодолее нейните дефицити и да осигури позитивно развитие на демократичния процес в нашата страна.