Българската общност за либерална демокрация – БОЛД и граждански организации, работещи за защита на правата на човека, равнопоставеността и превенцията на насилието, инициираме създаването на Гражданска коалиция срещу омразата. Коалицията ще обедини експертиза, опит и граждански наблюдения от различни области и ще разработи конкретни препоръки за промени в националните политики и практики за превенция и противодействие на речта на омразата и престъпленията от омраза. Целта е тези препоръки да поставят основата на реален и конструктивен диалог с институциите и на по-ефективни и устойчиви решения на национално ниво.
Необходимостта от такава инициатива е все по-видима. През последните години България все по-често се сблъсква с публични прояви на агресия, нетърпимост и омраза – в интернет, в медиите, в политическия дебат, а понякога и в реалния живот. Свикваме с език, който превръща хора и цели общности в „чужди“, „опасни“ или „недостойни“, приемаме заплахите и унижението като част от нормалната комуникация и твърде често оставяме тези прояви без реакция.
Трагичните събития, които приковаха общественото внимание през последните дни, отново поставиха пред нас въпроса докъде може да стигне натрупваната и нормализирана омраза. Те показаха колко опасно е, когато нетърпимостта към различния, дехуманизацията, лепенето на етикети и оправдаването на насилието започнат да се възприемат като допустимо поведение.
В същото време силната обществена реакция е добър знак. Тя показва, че в българското общество има чувствителност към подобни прояви и готовност да бъде заявена ясна граница на нетърпимост към омразата, насилието и унижението на човешкото достойнство. Тази обществена реакция трябва да бъде подкрепена и превърната в устойчив обществен и институционален ангажимент.
Речта на омразата не е просто поредният остър спор в интернет. Тя подкопава достойнството и правата на човека, задълбочава разделенията и създава среда, в която насилието може да изглежда приемливо. Престъпленията от омраза и речта на омразата са различни явления, но са свързани с едни и същи предразсъдъци и враждебност, и с липса на уважение към достойнството и равноправието на хората. Много е кратко разстоянието от речта на омразата до физическите престъпления, мотивирани от омраза.
Изследването на БОЛД „Виртуалната омраза: Разпространение и противодействие срещу престъпленията от омраза и речта на омразата в българското дигитално пространство“,https://boldbg.net/wp-content/uploads/2026/04/UNITY_WP2_DP-Country-Study-Bulgaria-in-Bulgarian.pdf изготвено по проект UNITY („Обединяване на силата на младежта срещу нетърпимостта“), показва, че в страната ни речта на омразата вече е постоянен и до голяма степен нормализиран феномен. Социалните мрежи са основната среда, в която младите хора се сблъскват с нея, а значителна част от тях са били лично засегнати или имат близки, които са били обект на подобни атаки. В същото време официално регистрираните случаи са само малка част от реалния мащаб на проблема.
България разполага с правни инструменти, но има сериозни проблеми с тяхното последователно прилагане и липсва цялостен национален подход към речта на омразата и престъпленията от омраза. Свидетели сме и на тенденция сложният въпрос за защитата на младите хора онлайн да бъде свеждан основно до мерки за ограничаване на достъпа на деца до социалните мрежи. Този дебат е необходим, но не може да се изчерпи с една забрана. Защитата на децата онлайн изисква цялостен подход, който съчетава отговорност на платформите, защита от вредно съдържание, образование, дигитална грамотност и ефективни механизми за сигнализиране и подкрепа. Необходими са последователни и дългосрочни действия за превенция и противодействие на речта на омразата и престъпленията от омраза, включително в онлайн среда и с особен фокус върху младите хора.
Не бива да чакаме омразата да премине в насилие, за да признаем, че проблемът съществува. Превенцията започва много по-рано – когато първата обида, първата заплаха, първият дехуманизиращ стереотип или първото оправдание на насилието срещу „другия“ срещнат ясна обществена и институционална граница.
Гражданското общество от години настоява за по-адекватни политики и практики в тази област. Натрупаната експертиза и дългогодишната работа за защита на човешките права, превенция на младежката престъпност и противодействие на насилието показват, че устойчиви решения не могат да бъдат постигнати чрез реакция едва след настъпването на тежък инцидент. Гражданската коалиция срещу омразата ще обединява тези усилия и ще работи за прехода към една следваща, много по-ефективна фаза в утвърждаването на демократичните ценности на толерантност към различието и противодействие на омразата в нашето общество.
