Годишен доклад за дейността на Фондация БОЛД (Българска общност за либерална демокрация) – 2024 г.

През 2024 г. фондация БОЛД продължи да работи по своите цели и постигна резултати в насърчаването на демокрацията и правата на човека в България. Бяха осъществени следните дейности:

1            Кампании и позиции

През отчетния период БОЛД проведе четири онлайн срещи на редовните си членове, на които взе решения относно кампании, събития и позиции по ключови въпроси на българската демокрация.

Акценти:

• 19 май 2024 г.: През 2022-2023 г. БОЛД работи по въпроса за дезинформацията в контекста на проект, който включваше поредица от събития за влиянието на войната в Украйна върху българската демокрация. През декември 2023 г., заедно с Програмата за достъп до информация (ПДИ), БОЛД организира конференция на тема „Дезинформация: предизвикателства и решения в търсене на истината“, на която БОЛД и ПДИ, заедно с Българския хелзинкски комитет (БХК), поеха ангажимент да разработят препоръки за гарантиране на свободата на изразяване във виртуалната среда, като същевременно се предприемат мерки срещу речта на омразата и дезинформацията. Документът, озаглавен „Препоръки за свободата на изразяване и ограничения във виртуална среда“, беше изготвен, обсъден и приет под координацията на БОЛД през януари-април и публикуван през май 2024 г. Препоръките се основават на законите, политиките и най-добрите практики, приети или в процес на приемане от Европейския съюз.

• 9 август 2024 г.: БОЛД публикува позиция, в която остро осъжда приемането от Народното събрание на законопроект за изменение на Закона за предучилищното и училищното образование, с цел да се забрани „пропаганда, насърчаване или подбуждане“ на „нетрадиционна сексуална ориентация“ и „определяне на полова идентичност, различна от биологичната“ в българските училища. В позицията си срещу забраната на ЛГБТ пропагандата в училищата БОЛД представи анализ на това как новите разпоредби противоречат на редица норми на българската и международната правна уредба, включително Конституцията, Закона за защита от дискриминация, Хартата на основните права, която е задължителна за държавите членки на ЕС, Европейската конвенция за правата на човека и няколко договора

на ООН, по които България е страна. БОЛД изрази загриженост, че с гласуването на законопроекта българският парламент демонстрира липса на ясна и последователна защита на либерално-демократични идеи и ценностите на човешките права.

• 20 септември 2024 г.: Започвайки от септември, през втората половина на 2024 г., БОЛД участва в кампанията на Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) под наслов “Мой глас, мой избор“, чиято цел е да гарантира правото на безопасен и достъпен аборт в Европейския съюз. БОЛД разпространи няколко призива, с които прикани хората да подпишат ЕГИ, за да може един милион подписа да доведат до задължително разглеждане от Европейския парламент на предложеното законодателство. ЕГИ е инструмент на пряката демокрация в ЕС, чрез който гражданите могат да участват в приемането на законодателство в ЕС. ЕГИ беше успешно регистрирана и очаква разглеждане.

2 Проект „Стратегически съдебни спорове за справедливост при ваксинирането“

Този няколко годишен проект приключи на 30 ноември 2024 г. В рамките на проекта, с Димитрина Петрова, изпълнителен директор на БОЛД, като ръководител на проекта, БОЛД си партнира с Българския хелзинкски комитет.

Основното постижение на този проект е, че създаде възможност за хората да търсят справедливост при реализирането на правата си в контекста на разпределението на ограничени ресурси в здравеопазването. Преди стартирането на този проект в България не съществуваше осведоменост по политическите, социалните, медицинските и етичните въпроси, свързани с рационирането на здравната помощ. Предишният дискурс за справедливостта в здравеопазването изцяло пренебрегваше глобално напредващата област на рационирането на здравните услуги, включително развиващите се подходи по отношение на критериите и процеса на разпределение на ограничени здравни ресурси. Несправедливата национална политика за ваксиниране срещу ковид, предложена в края на 2020 г., която постави в неравностойно положение хората, които най-много се нуждаеха от такива ваксини (възрастните хора и хората с определени заболявания, които ги излагат на по-голям риск от смърт от ковид), мотивира БОЛД и Българския хелзинкски комитет да предприемат стратегически съдебни дела, изследвания и застъпничество в опит да се справят с проблемите на човешките права в условия на рациониране и да развият осведомеността в страната по тази сложна област на здравната справедливост. Като цяло, проектът отвори пътища за по-справедливи практики на рациониране на здравеопазването в бъдеще, а неговият иновативен характер се състои в това, че прави трудните първи стъпки в тази насока.

По-долу са подробностите за дейностите, довели до резултатите от проекта:

Съдебни дела: От декември 2021 г. бяха заведени няколко дела, в които се изразява оплакване срещу националната ваксинационна политика, която не е успяла да защити от смърт най-уязвимите категории лица – възрастните хора и хората с определени съпътстващи заболявания, през първата половина на 2021 г., когато ваксините срещу ковид бяха оскъдни. Всяко дело следваше различна стратегия, в рамките на различен тип съдебен процес, но всички имаха общата цел да установят, че българските власти са нарушили правата на живот, здраве и недискриминация на над 10 000 души, починали от Covid-19 в периода между февруари и юли 2021 г.

В първото дело бе подадена индивидуална жалба от името на роднини на жертви на ковид срещу правителството по административен ред, оспорваща законността на Националния план за ваксинация. (По-късно бе подадено и отделно дело от името на роднини на същата жертва в граждански съд.) Оспорването на законността на Националния план за ваксинация беше определено като цел на началната фаза на съдебния процес по този път, за да може след това да бъдат заведени дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), който предвижда обезщетения за лица, увредени от незаконни действия или бездействие на държавата. Считаше се, че в случай че Върховният административен съд обяви съответните части от Националния план за ваксинация за незаконосъобразни, ще се отвори възможност за действие по ЗОДОВ. В случай че искането бъде отхвърлено, роднините на жертвите ще са доказали, че в България не съществува ефективно средство за защита за тях. Делата бяха заведени директно във Върховния административен съд, тъй като той е първата инстанция, когато се оспорва законността на нормативна разпоредба. Починалите лица, чиито роднини са подали жалбата, са били от група 4, която включва лица над 65 години и лица, които поради основно заболяване са изложени на много по-висок риск от смърт или тежко заболяване в случай на зараза с ковид.

Ищците твърдяха, че на техните починали роднини е трябвало да бъде даден много по-висок приоритет и показаха, че трите групи, които предшестваха група 4, се състояха от милиони хора, които не бяха изложени на съпоставим риск от смърт от ковид. Те твърдяха, че като не е ваксинирало членовете на техните семейства като приоритет, държавата е нарушила правата им на живот, здраве и недискриминация. В последвалата поредица от съдебни решения различни въпроси станаха предмет на спор, включително дали Националният план за ваксиниране е нормативен акт и дали ищците имат правен интерес, като и двете са от значение за допустимостта на иска. След това и двете страни спориха по въпроси, свързани с юрисдикцията и процедурата, и към момента на изготвяне на настоящия доклад делото все още е висящо.

Друг случай беше заведен в обществен интерес, представляван от БХК по гражданскоправна процедура, с твърдение за нарушение на националното законодателство срещу дискриминацията. Беше решено, че жалба срещу правителството може да бъде подадена от Българския хелзинкски комитет, действащ от свое име (т.е. без индивидуални ищци) в граждански съд. Като НПО, работеща в обществен интерес, БХК има право да заведе дело съгласно член 71.3 от този закон без индивидуални клиенти, от името на обществения интерес. Същността на иска е, че правителството, чрез своя план за ваксиниране и последващата политика за ваксиниране, е дискриминирало лица на основата на възраст и увреждане, като не ги е третирало равнопоставено, което в този случай, поради по-високия им риск от смърт, би изисквало преференциално третиране, т.е. приоритетно място в опашката за ваксиниране. Положителният резултат би се състоял в констатация, че е налице дискриминация, и в решение, че подобно нарушение не може да бъде допускано в бъдеще. Правителството и министърът на здравеопазването по това време, които са ответници по делото, отхвърлиха иска и повдигнаха възражения, между другото, относно сравнителния показател (comparator) при установяване на дискриминация.

Освен това, в рамките на този проект, Институтът за европейска политика „Отворено общество“ (OSEPI), с помощта на БОЛД и БХК, подаде колективна жалба срещу България до Европейския комитет по социални права (ЕКСП) на Съвета на Европа, в която се твърди, че са нарушени няколко члена от Ревизираната европейска социална харта – член 11 (право на защита на здравето) и член Е (недискриминация) от Европейската социална харта (ревизирана). Положително решение на ЕКСП ще бъде задължително за българското правителство. Към момента на изготвянето на този доклад делото е висящо.

Изследвания: С цел подпомагане на съдебните спорове, както и за осъществяване на застъпничество и комуникации, проектът включваше няколко изследвания. (i) Правен анализ на българската нормативна уредба в областта на здравната политика по отношение на ваксинациите срещу ковид – проучване на законността на плана за ваксинация от декември 2020 г., както по същество, така и от процесуална гледна точка, и оценка на нормативните актове и политиките за тяхното прилагане от гледна точка на правата на човека, заложени в българското и международното право. Два правни екипа – единият координиран от БХК, отговарящ за гражданскоправния път, а другият от БОЛД, отговарящ за административно-правния път – проведоха подробно правно проучване, което беше включено в подадените по всичките описани по-горе дела.

(ii) Сравнително епидемиологично проучване, целящо сравнение на данните между България и други страни, с фокус върху статистическите данни за ваксинациите и смъртните случаи, разпределени по възраст и съпътстващи заболявания, анализирани по отношение на динамиката им във времето. Съгласно заданието, изготвено от екипа по проекта, д-р Христиана Бацелова, опитен епидемиолог, извърши проучването. В центъра на проучването е експертна оценка на ситуацията с разпределението на ваксините в страната през първите месеци на ваксинационния процес, т.е. от края на декември 2020 г. до края на май 2021 г., и последващите ефекти от разпределението на ваксините върху общественото здраве.

(iii) Сравнително глобално правно проучване – анализ на законодателството и съдебната практика в различни юрисдикции по отношение на: (а) твърдения за нарушения на правата на живот и здраве, състоящи се в неизпълнение от страна на властите на техните позитивни задължения по отношение на тези права, като не са предприели мерки за защита на хората от предотвратима смърт поради несправедливо или неразумно разпределение на оскъдните здравни ресурси; (б) твърдения за дискриминация на основата на възраст и/или увреждане в областта на здравеопазването в ситуации, сравними с тази, която се разглежда в настоящия проект. Проф. Джон Харингтън от Кардифския университет беше назначен да проведе проучването и изготви доклада с помощта на своя академичен екип.

Резултатите от горните проучвания са били използвани и ще продължат да бъдат използвани за: (i) изготвяне на допълнителни правни аргументи в стратегически съдебни дела; (ii) използване в бъдеще становища amicus curie; (iii) разработване на позиции за застъпничество и други материали за застъпничество.

В постпандемичната среда ние преосмислихме и пренасочихме проекта от темата за справедливостта при ваксинирането към по-широката концептуална рамка за справедливо разпределение на ограничени здравни ресурси, загрижени от факта, че дискурсът за „рационирането на здравеопазването“ все още не съществуваше в България. През 2024 г. беше проведено проучване, което доведе до изготвянето на изследване, озаглавено „Механизми за разпределение на ограничени ресурси в здравната система на България“, публикувано през ноември 2024 г. Изследването беше първото по рода си. В него се разглеждат механизмите за разпределение на ограничени здравни ресурси с цел да се идентифицират критериите, които се прилагат, кой взема решенията, кой контролира процеса на вземане на решения, как се е развил механизмът за разпределение на ресурсите през последното десетилетие и какви са последиците за здравните резултати. Очаква се проучването да послужи като ключов инструмент за застъпничество за политиката в областта на правата на човека. Проучването включваше анализ на нормативната рамка, преглед на добрите практики, мониторинг на националната практика и теренно проучване чрез фокус групи и интервюта със заинтересовани страни.

Застъпничество и комуникации: В началото на 2022 г. екипът по проекта подготви и изпрати информационни писма до Министерството на здравеопазването и Министерството на правосъдието, в които ги уведоми, че са подадени жалби в националните съдилища и Европейския комитет по социални права във връзка с плана за ваксиниране от декември 2020 г., неговото изпълнение и комуникацията относно процеса на ваксиниране. И двамата министри неофициално потвърдиха, че писмата са били взети под внимание при подобряването на политиката в подкрепа на ваксинирането. През март 2022 г. екипът на проекта изпрати писмо за застъпничество до председателя на Европейския комитет по социални права, подкрепено от многобройни национални неправителствени организации, чиито редовни дейности и мандати са свързани с целите на проекта. През целия период на проекта екипът наблюдаваше политиките на Министерството на здравеопазването, свързани с ковид и ваксините. На 21 март министерството стартира кампания за повишаване на доверието във ваксините, озаглавена „Plus Me“. Прегледът на медиите в България обаче показва, че кампанията бе ограничена и посланието ѝ не се разпространи широко. От февруари 2022 г. войната в Украйна, пристигането на украински бежанци в България и ескалацията на социалната и икономическата криза, причинена от войната, отклониха вниманието на обществеността от всички въпроси, свързани с ваксините срещу ковид. Междувременно последните антиепидемични мерки в страната бяха отменени през май 2022 г.

На различни етапи от проекта бяха публикувани прессъобщения за завеждането на съдебни дела, с които се търси отговорност от българската държава за лошото ваксиниране на най-уязвимите към ковид-19 групи. Реакцията беше умерена, като се има предвид намаленото значение на ковид и общата тенденция към намаляване на антиепидемичните мерки, включително ваксинирането. Бяха получени няколко заявки за интервюта и бяха излъчени интервюта с членове на екипа на проекта.

В края на проекта беше организирано събитие, отворено за заинтересовани страни и медии, за представяне на проучването „Механизми за разпределение на оскъдните ресурси в здравната система на България“. Бяха публикувани и две кратки видеоклипа, базирани на проучването. Проучването беше много добре прието от ключови участници и лица, вземащи решения, включително медицински асоциации, групи за защита на правата на пациентите, адвокати и организации на гражданското общество. Интервюта и други материали бяха публикувани в медиите.

4            Комуникации

През годината поддържахме уебсайта на организацията, https://boldbg.net, като публикувахме материали, свързани с позиции, събития и др. 

Разнообразно съдържание беше разпространено чрез електронен бюлетин, изпратен до над 2000 абонати. 

БОЛД редовно публикуваше материали на своята Facebook страница. 

Поддържахме редовна комуникация с членовете на БОЛД и проведохме четири общи събрания на членовете онлайн.

Медийно отразяване: публикувахме няколко статии в България и чужбина, например за дискриминацията в извънредни ситуации, написани от Димитрина Петрова, и бяха излъчени няколко интервюта с лидери на БОЛД през отчетния период, например за дезинформацията и речта на омразата, и правото на аборт.