Тест за демократичното общество. Какви ще са уроците?

Тест за демократичното общество. Какви ще са уроците?

Автор: Владимир Колев

Все по-големи и тревожни са мащабите на разпространение на новия вирус COVID-19, светът затъва във все по-голям страх, несигурност и смут, а „инфодемията“ около епидемията става все по-притеснителна. Но можем ли да обвиняваме хората за техните действия или бездействия? Властите, дори и „най-демократичните“, не успяват да реагират адекватно на това предизвикателство, понеже са успели да подкопаят доверието на гражданите в тях, в публичните институции, в медиите, дори и в науката. От друга страна световните сили не показаха готовност за взаимодействие и координация на глобално ниво за борба със разрастващата се заплаха. Затова сега им се налага да използват все по-авторитарни мерки за да компенсират липсата на международно сътрудничество, ефективна комуникация и обществена осведоменост и подготвеност. Но колкото по-силово и неаргументирано действат властите, толкова по-големи притеснения и недоверие това буди. Хората става по-склонни към изпадане в крайност, било то в неглижиране на опасността, дори възприемането на конспиративни теории и застрашаването по този начин на собствения и този на другите живот, било в прекалено безпокойство, а оттам и паника, безразсъдства, а може би и насилие.

Поради цялостната липса на доверие към правителствата, лидерите са готови да жертват благосъстоянието и основни права на гражданите за краткосрочно възвръщане на контрола над масите и укрепване на силата си – и в „западния свят“, и в по-самодържавни режими. Но когато ограниченията не са съобразени законово, добре обосновани и комуникирани към гражданите, те биха имали обратен ефект. Във времена на засилена еднолична власт либералните ценности са под въпрос. Изискванията на обществото в демократичните управления се очаква да са много по-високи и да не се задоволяват само с контрол, глоби и наказания. Също така би трябвало да се изискват пълна прозрачност, отчетност, обществено доверие и сътрудничество – неща, които се предполага да позволяват на свободните общества да реагират по-добре на подобни пандемии.

Извънредната обстановка и липсата на ясен отпор и контрол от гражданското общество са явна предпоставка за поява и активизиране на все повече еднолични лидери, особено крайнодесни популисти, които да се изкушат и опиянят от свръх власт. Това вече се вижда в много държави, в които се въвеждат непропорционални на обстоятелствата мерки, с които се потискат човешки права. Познати политически фигури не пропуснаха възможността да се противопоставят на имиграцията и глобализацията и на бежанците като източник на вируса в първите седмици на разрастване на опасността, където хиляди мигранти останаха блокирани на гръцко-турската граница, при огромна възможността за разпространение на вируса. Въпреки това Ердоган, ЕС, както и Борисов, продължиха да поддържат твърдите си позиции, гонейки политически интересите, за сметка на човечността и на други позабравени европейски ценности.

В България също се въвеждат най-строги мерки с бързи темпове – ограничения за пътуване между населени места, забрани за разходки, посещения на паркове и градини, забрана за пазаруване на хора под 60 год. в определени часови интервали, вечерни часове започващи посред бял ден, контрол върху интернет съдържание, дори се изиска дерогиране на Европейската конвенция за защита правата на човека, а списъкът расте всекидневно. Още преди да влязат в сила някои от новите мерки, управите в няколко града започнаха да слагат контролно-пропускателни пунктове в ромските квартали, макар да нямаше информация за заболели в тях. Възползвайки се от хаотичността, патриотите от управляващата коалиция опитват да прокарат подкопаващи устоите на демокрацията мерки като тази за доброволните отряди. Сигурността на едни от най-уязвимите хора, тези без дом, не е гарантирана – кризисни центрове преустановяват прием на нови хора, благотворителни кухни са затворили врати, а рискът от фатално заразяване при някои от тях е огромен. Вирусната епидемия показа зависимостта ни едни от други, без значение от етническа, религиозна, сексуална, социална или каквато и да е принадлежност – довежда до общото осъзнаване, че живеем във взаимосвързано „общество“.

Вирусът показа също, че за него не съществуват национални граници. Важно е световните правителства да се координират възможно най-бързо, иначе огромната епидемична криза ще доведе и до икономическа и финансова такава. Сегашната система ни навежда на мисълта, че не е подготвена за справяне с подобни глобални опасности, тъй както не реагира задоволително и на климатичната криза. Впрочем някои тези свързват двете кризи, тъй като топенето на ледници и повишаването на температурите правят планетата по-гостоприемна за вируси и бактерии, a заплахата от прихващане на вируса е много по-висока в замърсените градове. За жалост, някои членки на ЕС взеха отбранителни позиции, като не откликнаха на исканията на Италия за подпомагане с медицинско оборудване и материали. Така изолацията придобива и други измерения, освен чисто физическото. За щастие бяхме свидетели и на обнадеждаващи примери за международна солидарност – китайски и кубински медицински специалисти, апаратура и маски пристигнаха в Италия, за да помогнат в битката с вируса, а британски круизен кораб с потвърдени случаи на заразени с коронавирус беше приет да акостира в Куба преди дни.

Друг повод за притеснение е, че поради все по-заслабващите публични институции, социална система и зависимостта ни от частния сектор и услугите му, сме изправени пред ситуация на невъзможност на властите за справяне с наплива от заразени в държавните болници. Налага се да разчитаме на това частните болници да дадат приоритет на общественото благо пред интересите на бизнеса, но бихме ли могли да очакваме, че те ще осигурят здравни грижи, които да са достъпни за всички, без дискриминация, с добро качество и следвайки принципи за етично разпределение на здравните ресурси? Университетската Александровска болница реши да върне голямо дарение за покупка на респираторни апарати на собственика ѝ, по причина, че дарението е под условие, а това категорично би нарушило Хипократовата клетва, полагана от лекарите. Изникват съмнения и дали по-заможните граждани спазват установения ред, огласен от здравните власти, след като крупен бизнесмен беше хоспитализиран заедно с жена си в лечебно заведение, което не е предвидено за случаи на COVID-19. Администрацията на американския президент пък опита да купи разработка на ваксина от Германия за вируса и тя да бъде ексклузивно само за американци. Изглежда, че все повече ще се замисляме доколко е надеждно сегашното капиталистическо устройство и до какво води изоставянето на публични сектори като здравеопазването, както и какво може да се научи и заеме от други модели, оказващи се по-ефикасни при дадени обстоятелства.

Настоящата обстановка е истински тест за гражданството, хората навсякъде са раздвоени, поради заливащата ни (дез)информация, никой не иска да остане без мнение и безучастен към всеобщия дискурс, което води до заемане на крайни и радикални позиции и склонност към оправдаване на авторитарни похвати. Несъмнено, популистите ще се опитат да се възползват от това, но от гражданското общество и здравия ни разум зависи да не позволим крайни рестрикции. Когато те заставят да избираш между своето здраве и живот, и тези на близките ти хора, от една страна, и основните ти права, от друга, логично е да избереш живота и да защитиш всеки, който твърди, че прави всичко за да го опази. Но това е неморален и погрешен въпрос и избор, защото те са неотменно свързани. Както гласи една мисъл, който заменя свобода за сигурност, накрая губи и двете.

Информираното, солидарно и справедливо общество е далеч по-мощно и ефективно от репресираното, контролирано и невежо население. Примерите за събуждащата се солидарност и взаимопомощ и по света, и у нас, са все повече и по-обнадеждаващи. Ще се справим с това предизвикателство само заедно (макар и не чисто физически) и без да допускаме да се потискат нашите права и достойнства, а това ще е несъмнен урок за бъдещите изпитания пред света и истинската демокрация.

Необикновеният разговор между различни ценностни общности по време на панелната дискусия „Семейството в демократичното общество“

Необикновеният разговор между различни ценностни общности по време на панелната дискусия „Семейството в демократичното общество“

В последния ден на януари се проведе панелна дискусия на тема  „Семейството в демократичното общество: Могат ли правата на детето да са в разрез с правата на неговото семейство?“. По време на събитието спонтанно започна безпрецедентен разговор между представители на правозащитната общност и представители на организаторите на протестите против Стратегията за детето и Закона за социалните услуги. В препълнената зала имаше и заинтересовани от тази гореща и важна тема граждани, както и загрижени родители.

Панелната дискусия беше организирана от БОЛД в уютния салон на „Къщата на София“ и представляваше старт на започващата дългосрочна кампания на БОЛД по темата за закрилата на детето и семейството. Кампанията цели да спомогне за по-доброто разбиране на основни закони и политики по отношение на семейството и децата и за формирането на обществени нагласи и публични политики насочени към спазване на правата и достойнствата на децата и останалите членове в семействата.

Събитието бе открито от модератора на панела д-р Красимир Кънев, председател на Български хелзинкски комитет, който приветствайки всички гости, започна с няколко встъпителни думи по всеобхватната тема за семейството, и спомена за неочаквания отказ на СУ „Климент Охридски“ да даде платформа за тази неудобна и противоречива тема.

Проф. Антоний Тодоров говори по темата „Кога детето пораства и кога има права?“, започвайки с оповестяването на публикуваната позиция на БОЛД по въпроса, разгледа подробно значението на термина „права на детето“, дали семейството има детето като своя собственост и дали може да упражнява пълна власт над децата. Завърши с призив да не се поддаваме на внушаваните страхове.

Вторият панелист, Калина Зафирова, екосоциален активист, говори по темата за домашното насилие над децата, видовете насилие и необходимите гаранции за защита от тези форми на злоупотреба, както и за неглижирането на детските нужди и специфичното насилие над деца с различна сексуална ориентация или гендерна идентичност.

Д-р Димитрина Петрова говори за силната гражданската активност около Националната стратегия за детето и Закона за социалните услуги, разнообразието в редиците на протестиращите срещу тях и глобалния възход на културния консерватизъм. Тя маркира реални случаи на неправомерно извеждане на деца от социалните служби и как това въздейства върху емоциите на хората.

След това доц. Валентина Георгиева, преподавател в СУ „Климент Охридски“, представи статистически данни за семейството, които показват, че традиционните семейните ценности и нагласи, които се проповядват, не са в синхрон с действителността на днешното семейство в България. Тя напомни за неприетите предложения за фактическото съжителство през 2009 и даде гласност на кампанията за груповото подаване на заявления до Столична община за регистрирано партньорство #СемействоЗаВсички.


В ролята на дискутант, проф. Ивайло Дичев, преподавател в СУ „Климент Охридски“, коментира посланията на панелистите и отправи предизвикателни въпрос към всеки от тях. По време на отговорите започнаха интервенции от публиката и се оформи интензивна дискусия. Представителите на организации против Стратегията за детето и Закона за социалните услуги в публиката разказаха лични истории и дадоха примери за нередности в системите по закрила на детето и социалните услуги, представяйки и своите разбирания за това какво е семейството. Те подчертаха разнообразието на протестиращите, както и че имат единомислие по редица въпроси, засегнати от панелистите.


Димитрина Петрова си позволи да изрази своята възхита от факта, че се получава наистина автентична среща на различни ценностни общности, които разговарят въпреки своите разногласия. Много от участниците също подчертаха, че от формулиране на разумни общи искания ще спечелят и децата, и семействата. Представители на протестиращите активисти коментираха ролята на медиите, които често драматизират и усилват разделението и внасят необосновани инсинуации за протестиращите и за гражданския сектор.


Гост в публиката, представител на организация, която е доставчик на социални услуги, сподели за хилядите жертви на насилие, които са минали през техните центрове, и даде тъжната статистика за десетките деца и жени в моргите, убити от бащи и партньори. Признавайки немалкото пролуки в социалната системата, тя посочи и липсата на политическа воля и неглижирането на социалната работа, на маргинализираните общности, на жертвите, хората със зависимости и психични проблеми. Изрази благодарност към организаторите на събитието от името на терапевтите и социалните работници и призова към конструктивни диалози между всички в условия на добронамереност.

Представител на ЛГБТИ организация апелира, когато се случва този процес на сближаване между инакомислещи и идентифициране на общите възможности за борба, да бъдем искрени, да се поставим на мястото на другия и да не пренебрегваме техните права, включително правото на семейство.


На въпрос от гост в публиката дали БОЛД смята, че гражданските организации, които протестират сега, са свързани с преизбирането на Путин през 2012 и ренесанса на тоталитарен режим, свързан с православие и евразийство, Димитрина Петрова посочи, че в позицията на БОЛД е заявено ясно, че е изключително сложен и широк спектърът на протестиращите и не може да бъде сведен само под един знаменател, както и че огромната част от хората са там по убеждение, с вяра в своята кауза, движени от страхове, някои от които нелишени от основание.

В заключение се заяви желание да се намери формат за продължение на необикновения разговор между различни идеологически общности, и БОЛД, като общност, която търси по-широка база на съмишленици и поддръжници на ценностите на демокрацията, може да бъде един от катализаторите на този разговор. Надеждата ни е, че участниците са си тръгнали от нашия форум с малко по-преобразено и подобрено виждане за това какво представляват хората от отсрещната страна, а това само по себе си е стъпка в обещаваща посока.

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Семейството в демократичното общество

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Семейството в демократичното общество

15.01.2020 г.

БОЛД – гражданска инициатива на Българския хелзинкски комитет, която си поставя за цел да увеличи обществената подкрепа за демокрацията, правата на човека и основните свободи, организира панелна дискусия на тема:

Семейството в демократичното общество: Могат ли правата на детето да са в разрез с правата на неговото семейство?“

Събитието ще се проведе в „Къщата на София“ на ул. „Миджур” №12 на 31 януари 2020 г. от 13:30 до 16:00 ч.

В последно време в нашата страна се развива дискурс за семейството и семейните ценности, доминиран от консервативно-традиционaлистки нагласи. Той е част от глобална кампания срещу либерално-демократичните идеи, включително правата на човека и равнопоставеността на половете. Демократичните граждански организации, включително правозащитни, не успяват да се противопоставят на тези движения и широко се възприемат от обществото като губеща страна в една разгръщаща се по цял свят война на култури. Те дори търпят обвинения, че имат интерес да разделят децата от семействата им и да рушат традиционното българско семейство в името на чужди и враждебни интереси.

Но наистина ли вървим към разграждане на постигнатото в областта на политиките за детето и семейството? И какво ни чака занапред в тази сложна област? Панелната дискусия ще се опита да потърси отговора на тези въпроси, като фокусира вниманието върху актуални подтеми за семейството.

Събитието е част от започваща кампания на БОЛД по темата за закрилата на детето и семейството.

За записване, моля, заявете до 24 януари присъствие, тъй като местата са с ограничен брой. Пишете на Владимир Колев, координатор на БОЛД на имейл: vladimir@bghelsinki.org или се обадете по телефон: 02/944 06 70.

Фейсбук страница на събитието – https://www.facebook.com/events/509230736392928/

Предварителна програма

13:15 – Регистрация

13:30 – Откриване

Модератор: д-р Красимир Кънев, Председател на Български хелзинкски комитет

Панелна дискусия

Проф. Антоний Тодоров, НБУ: „Кога детето пораства, и кога има права?“

Калина Зафирова, Координатор, Петъци за бъдещето: „Домашното насилие над децата“

Д-р Димитрина Петрова, Председател на Инициативен комитет, БОЛД: „Държавата ще ми вземе детето! Кой се страхува от социалните услуги?“

Доц. Валентина Георгиева, СУ „Климент Охридски“: „Семейството – традиция и развитие“

14:30 – Реакция на презентациите и въпроси към панела

Дискусант: проф. Ивайло Дичев, СУ „Климент Охридски“

15:00 – Дискусия

15:40 – Закриване, кафе

БОЛД кани граждани, представители на граждански организации, инициативи, движения и заинтересовани медии да присъстват на събитието.

За запитвания от медии

Владимир Колев, Координатор на БОЛД

ел. поща: Vladimir@bghelsinki.org

Тел: 02/944 06 70

БОЛД участва в отбелязването на 25-тата годишнина на Хелзинкския комитет за правата на човека в Македония

БОЛД участва в отбелязването на 25-тата годишнина на Хелзинкския комитет за правата на човека в Македония

На 28.11.2019 г. представители на БОЛД участваха в конференция в Скопие, посветена на 25-та годишнина на Хелзинкския комитет за права на човека, който е наш партньор чрез своята инициатива “Мобилизация”. БОЛД и “Мобилизация” имат подобни цели за усилване на подкрепата за либералната демокрация.

Президентът на Република Северна Македония Стево Пендаровски направи обръщение, което застави българските участници в конференцията да се запитат кога български държавен глава ще направи подобни коментари за годишнина на Българския хелзинкски комитет. Линк към текста на обръщението – тук.

На конференцията Красимир Кънев говори от името на БХК и БОЛД по време на третата панелна дискусия „Гражданинът в ерата на глобалния популизъм“. Той говори за антилибералните тенденции в България и реакцията на гражданското общество, като изрази надежда, че партньорството между двете организации ще спомогне общата борба срещу антилибералните и антидемократичните движения в България и Македония.

Благодарим на Катерина Петрова, член на Инициативния комитет на БОЛД, за превода на речта от македонски език.

Част четвърта oт събитието „Следизборно: Гражданското участие в местното самоуправление“

Част четвърта oт събитието „Следизборно: Гражданското участие в местното самоуправление“

Ето и четвъртата, и последна, дискусия „Овластяване на неравнопоставени групи“ на събитието „Следизборно: Гражданското участие в местното самоуправление“, което се проведе на 9.11.2019 в кино Влайкова. Модератор на панела е Анна Кръстева, а говорителите са Катерина Стоянова от СиВиЕс България с темата „Методи за противодействие на стереотипите“, Петър Стайков от Съюз на слепите в България с „Достъпност на градската среда за хора с увреждания“, Румян Русинов с темата за „Неслучилата се ромска интеграция и отговорността на общините“, Калинка Василева говори за „Жилищна политика по отношение на ромските квартали“ и Калина Бозева от Междуетническа инициатива за човешки права с „Общините – несбъднатият (засега) гарант за ефективни интеграционни политики в общинските училища“ .

Част трета oт събитието „Следизборно: Гражданското участие в местното самоуправление“

Част трета oт събитието „Следизборно: Гражданското участие в местното самоуправление“

Това е записа на третата панелна дискусия „Деца, местни политики и гражданско участие“ на събитието „Следизборно: Гражданското участие в местното самоуправление“, което се проведе на 9.11.2019 в кино Влайкова. Модератор на панела е Юлиана Методиева от Маргиналия. Говорителите са Иванка Шалапатова от фондация “За Нашите Деца“ с темата „Участие на гражданите в планирането на социалните услуги за деца“, Росен Богомилов, зам.-директор на 106 ОУ с темата „Общината и училището: постижения и предизвикателства“ и Надeжда Денева, независим консултант с темата „Ангажиране на общините с деинституционализацията на децата“ .

Част втора от събитието „Следизборно: Гражданското участие в местното самоуправление“

Част втора от събитието „Следизборно: Гражданското участие в местното самоуправление“

Това е записа от втората панелна дискусия „Основни права, гражданско участие и местни власти“ на събитието „Следизборно: Гражданското участие в местното самоуправление“, което се проведе на 9.11.2019 в кино Влайкова. Модератор на панела е Ваня Кънева, експерт. Говорителите са Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информация“ с темата „Достъп до информация“, Красимир Кънев от сдружение „Български хелзинкски комитет“ с темата за „Правото на събрания и свободата на изразяване“, Люба Батембергска от „Малките стъпки“ с темата за „Детското участие в демократичното общество“ и Александър Каракачанов, преподавател във ВУЗ с темата за „Граждански права и местна власт“ .

Част първа от събитието „Следизборно: Гражданското участие в местното самоуправление“

Част първа от събитието „Следизборно: Гражданското участие в местното самоуправление“

Това е запис от първата панелна дискусия „Еко-социална справедливост“ на събитието „Следизборно: Гражданското участие в местното самоуправление“, което се проведе на 9.11.2019 в кино Влайкова. Модератор на панела е Владимир Колев от БОЛД. Говорителите са Ивайло Александров от „Критична Маса България“ с тема „Не пречим на движението, ние сме движението“, Любен Ханджиев от неформална гражданска инициатива „Свободен градски транспорт“ с тема „Безплатен градски транспорт: утопия или възможност?“, Меглена Антонова от екипа на „Грийнпийс България“ с тема „Гражданско участие срещу изгарянето на отпадъци в ТЕЦ Бобов дол“, Радостина Славкова от екологичено сдружение „За Земята“ с тема „Енергийната бедност през призмата на програмите за отопление“ и Дарина Коконова от „Петъци за бъдеще“ България с тема „Няма време! Трябва да ни дреме!“ .

Програма за събитие „Следизборно: Гражданското участие в местното самоуправление“ + ключови послания за Обръщение към новоизбраните общински власти

Програма за събитие „Следизборно: Гражданското участие в местното самоуправление“ + ключови послания за Обръщение към новоизбраните общински власти

Програма

1) Панел 1 „Еко-социална справедливост“ (16:30-17:15)
Модератор: Владимир Колев, БОЛД
• Ивайло Александров, група „Критична маса България“ – „Не пречим на движението, ние сме движението“
• Любен Ханджиев, група „Свободен градски траспорт“ – „Безплатен градски транспорт: утопия или възможност?“
• Меглена Антонова, Грийнпийс – България – „Гражданско участие срещу изгарянето на отпадъци в ТЕЦ Бобов дол“
• Радостина Славкова, екологично сдружение „За Земята“ – „Енергийната бедност през призмата на програмите за отопление“
• Дарина Коконова, Петъци за бъдещето – „Няма време! Трябва да ни дреме!“

2) Панел 2 „Основни права, гражданско участие и местни власти“ (17:15-18:00)
Модератор: Ваня Кънева, експерт
• Александър Кашъмов, Програма „Достъп до информация“ – „Достъп до информация“
• Красимир Кънев, Български хелзинкски комитет – „Правото на събрания и свободата на изразяване“
• Люба Батембергска, Малките стъпки – „Детското участие в демократичното общество“
• Александър Каракачанов, преподавател във ВУЗ – „Граждански права и местна власт“

Вино пауза 18:00-18:30

3) Панел 3 „Деца, местни политики и гражданско участие“ (18:30-19:15)
Модератор: Юлиана Методиева, Маргиналия
• Иванка Шалапатова, Фондация “За Нашите Деца“ – „Участие на гражданите в планирането на социалните услуги за деца“
• Надeжда Денева, независим консултант – „Ангажиране на общините с деинституционализацията на децата“
• Росен Богомилов, зам.-директор на 106 ОУ – „Общината и училището: постижения и предизвикателства“

4) Панел 4 „Овластяване на неравнопоставени групи“ (19:15-20:00)
Модератор: Анна Кръстева, Нов Български Университет
• Катерина Стоянова, СиВиЕс България – „Методи за противодействие на стереотипите“
• Петър Стайков, Съюз на слепите в България – „Достъпност на градската среда за хора с увреждания“
• Румян Русинов, независим експерт – „Неслучилата се ромска интеграция и отговорността на общините“
• Калинка Василева, независим експерт – „Жилищна политика по отношение на ромските квартали“
• Калина Бозева, Междуетническа инициатива за човешки права – „Общините – несбъднатият (засега) гарант за ефективни интеграционни политики в общинските училища“

Ключови послания за Обръщение до новоизбраните кметове и общински съветници, което ще бъде дооформено по време дискусиите в четирите панела. То призовава новоизбраните общински власти да уважават и реализират правото на гражданите да бъдат част от процесите на взимане на решения. Дискусиите ще помогнат да се изявят някои от най-актуалните каузи на гражданското общество в неговото взаимодействие с местните власти.

1. Участието в обществения и политическия живот и в управлението е сред основните права на човека. То обаче е не може да се упражнява така, че да нарушава правата на другите хора.

2. Гражданското участие е един от начините, чрез който гражданите могат да защитят правата си, особено когато те се нарушават от властите.

3. Общините трябва да създадат условия за гражданско участие, които да позволят на гражданите да упражняват контрол върху дейността им по изработване и прилагане на политики на местно ниво, и да осигуряват гражданско участие във вземането на решения. Участието във вземането на решения не се свежда до създаването на консултативни механизми.

4. Уважавайки гражданското участие, органите на местната власт не трябва да се поддават на натиска „от улицата“, когато той е в разрез с правата на човека.

5. При изпълняването на задълженията си, кметовете и общинските съветници трябва да насърчават гражданското участие и да се осланят на демократичните граждански организации и движения, като прилагат утвърдените на европейско ниво принципи и стандарти на добро управление.

Прессъобщение – БОЛД отбелязва 30 години от събитията на „Кристал“ със събитие и ново видео

Прессъобщение – БОЛД отбелязва 30 години от събитията на „Кристал“ със събитие и ново видео

Кратък филм представя събитията от “Кристал” на 26 октомври 1989 г. 

Участници в събитията на “Кристал” на 26 октомври 1989 г. разказват какво се случва в дните около тази ключова дата – своеобразното начало на демократичните граждански инициативи в комунистическа България. Новото документално видео е създадено по идея на новосформираното обединение Българска общност за либерална демокрация (БОЛД) във връзка с 30 години от падането на комунистическия режим в страната.

Краткият филм показва автентични снимки и представя спомените на няколко от преките участници – членове на бившата „Екогласност“. Сред тях са лица като Деян Кюранов, Красимир Кънев, Александър Каракачанов, Димитрина Петрова. 

Всички те ще се съберат тази събота – отново на 26 октомври – в градината „Кристал“, за да отбележат кръглата 30 годишнина от своята гражданска акция, която ознаменува края на комунистическия режим и задава началото на демократичните промени в България.

Сдружението кани и други участници в събитията от 1989 г., както и гражданите, споделящи либералните ценности, да се включат в гражданската инициатива на 26 октомври 2019 г. от 12:00 до 14:00 ч. под надслов  „Да се гордеем с традицията на демократичното гражданско участие в България!“. 

Граждански движения и неправителствени организации, подкрепящи правата на човека и основните свободи, ще дойдат със своите послания и лозунги, за да напомнят и за  своите актуални граждански каузи.

Събитията около 26 октомври 1989 г.

На 26 октомври 1989 г. в градската градина пред бившата сладкарница „Кристал“ в София настъпва кулминацията на една от първите прояви на граждански протест срещу  комунистическата власт. В седмиците, предшестващи тази дата, активисти на неправителствената организация „Екогласност“ се събират всеки ден на това място, за да набират подписи за петицията си до Народното събрание за спиране на строителството на хидропроектите „Рила“ и „Места“. След ескалираща конфронтация с комунистическите власти, които дотогава не допускат никакви прояви на независима гражданска активност, на 26 октомври сутринта около 20 членове на „Екогласност“ са жестоко бити и арестувани. Но тези репресии довеждат до все по-силна и смела подкрепа за каузата на човешките, включително екологичните права, и до увеличаваща се гражданска съпротива срещу комунистическия режим, който системно ги погазва.

Днес, 30 години след тези събития, България има не по-малка потребност от гражданска енергия за продължаващо противодействие на политики, нарушаващи човешките права, и  за по-нататъшно укрепване на демократичните процеси в страната.

Какво е БОЛД

БОЛД е ценностна общност, която се стреми да подобри сътрудничеството между професионалните правозащитници и други поддръжници на демокрацията в България, да развие нови стратегии за комуникиране на либерални ценности, да усили съпротивата на гражданското общество срещу антидемократични кампании.

БОЛД е новосформирано обединение, създадено с подкрепата на Български хелзинкски комитет. 

Какво наложи създаването на БОЛД? 

Исторически, Хелзинкските комитети в цяла Европа функционираха като малки професионални групи, занимаващи се със защитата на правата на човека в контекста на международното движение за права на човека, и разчитайки на международни, регионални и национални правни норми в тази сфера. В наши дни, когато анти-либерални популистки вълни заливат политическата сцена, тези комитети, както и повечето други правозащитни организации, все повече признават необходимостта от разширяване на сферата от хора, които ги подкрепят. Същевременно те признават и собствената си отговорност да подпомагат запазването и развиването на либерално-демократичните ценности в своите страни.

С тази инициатива правозащитниците се стремят да възстановят намалялата подкрепа за своите ценности, като от самото начало работят в съюз с поддръжници на други либерално-демократични каузи с различна насоченост – включително екологични организации и движения. 

За запитвания от медии

Димитрина Петрова,

Представител на Инициативния комитет на БОЛД

ел. поща: Dimitrina.petrova@bghelsinki.org 

Тел: 0895 421044