На 28.11.2019 г. представители на БОЛД участваха в конференция в Скопие, посветена на 25-та годишнина на Хелзинкския комитет за права на човека, който е наш партньор чрез своята инициатива “Мобилизация”. БОЛД и “Мобилизация” имат подобни цели за усилване на подкрепата за либералната демокрация.
Президентът на Република Северна Македония Стево Пендаровски направи обръщение, което застави българските участници в конференцията да се запитат кога български държавен глава ще направи подобни коментари за годишнина на Българския хелзинкски комитет. Линк към текста на обръщението – тук.
На конференцията Красимир Кънев говори от името на БХК и БОЛД по време на третата панелна дискусия „Гражданинът в ерата на глобалния популизъм“. Той говори за антилибералните тенденции в България и реакцията на гражданското общество, като изрази надежда, че партньорството между двете организации ще спомогне общата борба срещу антилибералните и антидемократичните движения в България и Македония.
Благодарим на Катерина Петрова, член на Инициативния комитет на БОЛД, за превода на речта от македонски език.
Красимир Кънев описва антилибералните тенденции в България
Ето и четвъртата, и последна, дискусия „Овластяване на неравнопоставени групи“ на събитието „Следизборно: Гражданското участие в местното самоуправление“, което се проведе на 9.11.2019 в кино Влайкова. Модератор на панела е Анна Кръстева, а говорителите са Катерина Стоянова от СиВиЕс България с темата „Методи за противодействие на стереотипите“, Петър Стайков от Съюз на слепите в България с „Достъпност на градската среда за хора с увреждания“, Румян Русинов с темата за „Неслучилата се ромска интеграция и отговорността на общините“, Калинка Василева говори за „Жилищна политика по отношение на ромските квартали“ и Калина Бозева от Междуетническа инициатива за човешки права с „Общините – несбъднатият (засега) гарант за ефективни интеграционни политики в общинските училища“ .
Това е записа на третата панелна дискусия „Деца, местни политики и гражданско участие“ на събитието „Следизборно: Гражданското участие в местното самоуправление“, което се проведе на 9.11.2019 в кино Влайкова. Модератор на панела е Юлиана Методиева от Маргиналия. Говорителите са Иванка Шалапатова от фондация “За Нашите Деца“ с темата „Участие на гражданите в планирането на социалните услуги за деца“, Росен Богомилов, зам.-директор на 106 ОУ с темата „Общината и училището: постижения и предизвикателства“ и Надeжда Денева, независим консултант с темата „Ангажиране на общините с деинституционализацията на децата“ .
Това е записа от втората панелна дискусия „Основни права, гражданско участие и местни власти“ на събитието „Следизборно: Гражданското участие в местното самоуправление“, което се проведе на 9.11.2019 в кино Влайкова. Модератор на панела е Ваня Кънева, експерт. Говорителите са Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информация“ с темата „Достъп до информация“, Красимир Кънев от сдружение „Български хелзинкски комитет“ с темата за „Правото на събрания и свободата на изразяване“, Люба Батембергска от „Малките стъпки“ с темата за „Детското участие в демократичното общество“ и Александър Каракачанов, преподавател във ВУЗ с темата за „Граждански права и местна власт“ .
Това е запис от първата панелна дискусия „Еко-социална справедливост“ на събитието „Следизборно: Гражданското участие в местното самоуправление“, което се проведе на 9.11.2019 в кино Влайкова. Модератор на панела е Владимир Колев от БОЛД. Говорителите са Ивайло Александров от „Критична Маса България“ с тема „Не пречим на движението, ние сме движението“, Любен Ханджиев от неформална гражданска инициатива „Свободен градски транспорт“ с тема „Безплатен градски транспорт: утопия или възможност?“, Меглена Антонова от екипа на „Грийнпийс България“ с тема „Гражданско участие срещу изгарянето на отпадъци в ТЕЦ Бобов дол“, Радостина Славкова от екологичено сдружение „За Земята“ с тема „Енергийната бедност през призмата на програмите за отопление“ и Дарина Коконова от „Петъци за бъдеще“ България с тема „Няма време! Трябва да ни дреме!“ .
1) Панел 1 „Еко-социална справедливост“ (16:30-17:15) Модератор: Владимир Колев, БОЛД • Ивайло Александров, група „Критична маса България“ – „Не пречим на движението, ние сме движението“ • Любен Ханджиев, група „Свободен градски траспорт“ – „Безплатен градски транспорт: утопия или възможност?“ • Меглена Антонова, Грийнпийс – България – „Гражданско участие срещу изгарянето на отпадъци в ТЕЦ Бобов дол“ • Радостина Славкова, екологично сдружение „За Земята“ – „Енергийната бедност през призмата на програмите за отопление“ • Дарина Коконова, Петъци за бъдещето – „Няма време! Трябва да ни дреме!“
2) Панел 2 „Основни права, гражданско участие и местни власти“ (17:15-18:00) Модератор: Ваня Кънева, експерт • Александър Кашъмов, Програма „Достъп до информация“ – „Достъп до информация“ • Красимир Кънев, Български хелзинкски комитет – „Правото на събрания и свободата на изразяване“ • Люба Батембергска, Малките стъпки – „Детското участие в демократичното общество“ • Александър Каракачанов, преподавател във ВУЗ – „Граждански права и местна власт“
Вино пауза 18:00-18:30
3) Панел 3 „Деца, местни политики и гражданско участие“ (18:30-19:15) Модератор: Юлиана Методиева, Маргиналия • Иванка Шалапатова, Фондация “За Нашите Деца“ – „Участие на гражданите в планирането на социалните услуги за деца“ • Надeжда Денева, независим консултант – „Ангажиране на общините с деинституционализацията на децата“ • Росен Богомилов, зам.-директор на 106 ОУ – „Общината и училището: постижения и предизвикателства“
4) Панел 4 „Овластяване на неравнопоставени групи“ (19:15-20:00) Модератор: Анна Кръстева, Нов Български Университет • Катерина Стоянова, СиВиЕс България – „Методи за противодействие на стереотипите“ • Петър Стайков, Съюз на слепите в България – „Достъпност на градската среда за хора с увреждания“ • Румян Русинов, независим експерт – „Неслучилата се ромска интеграция и отговорността на общините“ • Калинка Василева, независим експерт – „Жилищна политика по отношение на ромските квартали“ • Калина Бозева, Междуетническа инициатива за човешки права – „Общините – несбъднатият (засега) гарант за ефективни интеграционни политики в общинските училища“
Ключови послания за Обръщение до новоизбраните кметове и общински съветници, което ще бъде дооформено по време дискусиите в четирите панела. То призовава новоизбраните общински власти да уважават и реализират правото на гражданите да бъдат част от процесите на взимане на решения. Дискусиите ще помогнат да се изявят някои от най-актуалните каузи на гражданското общество в неговото взаимодействие с местните власти.
1. Участието в обществения и политическия живот и в управлението е сред основните права на човека. То обаче е не може да се упражнява така, че да нарушава правата на другите хора.
2. Гражданското участие е един от начините, чрез който гражданите могат да защитят правата си, особено когато те се нарушават от властите.
3. Общините трябва да създадат условия за гражданско участие, които да позволят на гражданите да упражняват контрол върху дейността им по изработване и прилагане на политики на местно ниво, и да осигуряват гражданско участие във вземането на решения. Участието във вземането на решения не се свежда до създаването на консултативни механизми.
4. Уважавайки гражданското участие, органите на местната власт не трябва да се поддават на натиска „от улицата“, когато той е в разрез с правата на човека.
5. При изпълняването на задълженията си, кметовете и общинските съветници трябва да насърчават гражданското участие и да се осланят на демократичните граждански организации и движения, като прилагат утвърдените на европейско ниво принципи и стандарти на добро управление.
Кратък филм представя събитията от “Кристал” на 26 октомври 1989 г.
Участници в събитията на “Кристал” на 26 октомври 1989 г. разказват какво се случва в дните около тази ключова дата – своеобразното начало на демократичните граждански инициативи в комунистическа България. Новото документално видео е създадено по идея на новосформираното обединение Българска общност за либерална демокрация (БОЛД) във връзка с 30 години от падането на комунистическия режим в страната.
Краткият филм показва автентични снимки и представя спомените на няколко от преките участници – членове набившата „Екогласност“. Сред тях са лица като Деян Кюранов, Красимир Кънев, Александър Каракачанов, Димитрина Петрова.
Всички те ще се съберат тази събота – отново на 26 октомври – в градината „Кристал“, за да отбележат кръглата 30 годишнина от своята гражданска акция, която ознаменува края на комунистическия режим и задава началото на демократичните промени в България.
Сдружението кани и други участници в събитията от 1989 г., както и гражданите, споделящи либералните ценности, да се включат в гражданската инициатива на 26 октомври 2019 г. от 12:00 до 14:00 ч. под надслов „Да се гордеем с традицията на демократичното гражданско участие в България!“.
Граждански движения и неправителствени организации, подкрепящи правата на човека и основните свободи, ще дойдат със своите послания и лозунги, за да напомнят и за своите актуални граждански каузи.
Събитията около 26 октомври 1989 г.
На 26 октомври 1989 г. в градската градина пред бившата сладкарница „Кристал“ в София настъпва кулминацията на една от първите прояви на граждански протест срещу комунистическата власт. В седмиците, предшестващи тази дата, активисти на неправителствената организация „Екогласност“ се събират всеки ден на това място, за да набират подписи за петицията си до Народното събрание за спиране на строителството на хидропроектите „Рила“ и „Места“. След ескалираща конфронтация с комунистическите власти, които дотогава не допускат никакви прояви на независима гражданска активност, на 26 октомври сутринта около 20 членове на „Екогласност“ са жестоко бити и арестувани. Но тези репресии довеждат до все по-силна и смела подкрепа за каузата на човешките, включително екологичните права, и до увеличаваща се гражданска съпротива срещу комунистическия режим, който системно ги погазва.
Днес, 30 години след тези събития, България има не по-малка потребност от гражданска енергия за продължаващо противодействие на политики, нарушаващи човешките права, и за по-нататъшно укрепване на демократичните процеси в страната.
Какво е БОЛД
БОЛД е ценностна общност, която се стреми да подобри сътрудничеството между професионалните правозащитници и други поддръжници на демокрацията в България, да развие нови стратегии за комуникиране на либерални ценности, да усили съпротивата на гражданското общество срещу антидемократични кампании.
БОЛД е новосформирано обединение, създадено с подкрепата на Български хелзинкски комитет.
Какво наложи създаването на БОЛД?
Исторически, Хелзинкските комитети в цяла Европа функционираха като малки професионални групи, занимаващи се със защитата на правата на човека в контекста на международното движение за права на човека, и разчитайки на международни, регионални и национални правни норми в тази сфера. В наши дни, когато анти-либерални популистки вълни заливат политическата сцена, тези комитети, както и повечето други правозащитни организации, все повече признават необходимостта от разширяване на сферата от хора, които ги подкрепят. Същевременно те признават и собствената си отговорност да подпомагат запазването и развиването на либерално-демократичните ценности в своите страни.
С тази инициатива правозащитниците се стремят да възстановят намалялата подкрепа за своите ценности, като от самото начало работят в съюз с поддръжници на други либерално-демократични каузи с различна насоченост – включително екологични организации и движения.
БОЛД – гражданско движение, създадено с подкрепата на Български хелзинкски комитет, организира гражданско събиране в градината “Кристал” в София на 26 октомври, за да припомни началото на успешните демократични граждански инициативи в посткомунистическа България.
БОЛД започва публичните си прояви с отбелязване на 30-ата годишнина от 26 октомври 1989 г., който трябва да се празнува като ден на продемократичното гражданско участие в България. Сдружението се обръща към всички граждани с покана да се включат в тази гражданска инициатива на 26 октомври 2019 г. от 12:00 до 14:00 ч. под надслов „Да се гордеем с традицията на демократичното гражданско участие в България!“.
БОЛД кани граждански движения и неправителствени организации, подкрепящи правата на човека и основните свободи, да дойдат със свои плакати и лозунги и да направят видими своите граждански каузи.
Събитията около 26 октомври 1989 г.
На 26 октомври 1989 г. в градската градина пред бившата сладкарница „Кристал“ в София настъпва кулминацията на една от първите прояви на граждански протест срещу комунистическата власт. В седмиците, предшестващи тази дата, активисти на неправителствената организация „Екогласност“ се събират всеки ден на това място, за да набират подписи за петицията си до Народното събрание за спиране на строителството на хидропроектите „Рила“ и „Места“. След ескалираща конфронтация с комунистическите власти, които дотогава не допускат никакви прояви на независима гражданска активност, на 26 октомври сутринта около 20 членове на „Екогласност“ са жестоко бити и арестувани.
Но тези репресии довеждат до все по-силна и смела подкрепа за каузата на човешките, включително екологичните права, и до увеличаваща се гражданска съпротива срещу комунистическия режим, който системно ги погазва.
Днес, 30 години след тези събития, България има не по-малка потребност от гражданска енергия за продължаващо противодействие на политики, нарушаващи човешките права, и за по-нататъшно укрепване на демократичните процеси в страната.
Какво е БОЛД
БОЛД е ценностна общност, която не е политическа партия и няма да участва в избори нито самостоятелно, нито като член на коалиция. Целта на БОЛД е да подобри сътрудничеството между професионалните правозащитници и други поддръжници на демокрацията в България, да развие нови стратегии за комуникиране на либерални ценности, и да подобри съпротивата на гражданското общество срещу антидемократични кампании.
Какво наложи създаването на БОЛД?
Исторически, Хелзинкските комитети в цяла Европа функционираха като малки професионални групи, занимаващи се със защитата на правата на човека в контекста на международното движение за права на човека, и разчитайки на международни, регионални и национални правни норми в тази сфера. В наши дни, когато антилиберални популистки вълни заливат политическата сцена, тези комитети, както и повечето други правозащитни организации, все повече признават необходимостта от разширяване на сферата от хора, които ги подкрепят. Същевременно те признават и собствената си отговорност да подпомагат запазването и развиването на либерално-демократичните ценности в своите страни.
С тази инициатива правозащитниците се стремят да възстановят намалялата подкрепа за своите ценности, като от самото начало работят в съюз с поддръжници на други либерално-демократични каузи с различна насоченост – включително екологични организации и движения.
