БОЛД (Българска общност за либерална демокрация) и Съветът за външна политика “Украинска призма” (Киев) организираха дискусия на тема „Видими и невидими анклави на Русия в България: икономическият отпечатък“ (24 януари 2023, онлайн).
Това бе второто събитие от поредицата “Българските пътища в сянката на войната”, в която БОЛД анализира влиянието на войната върху България. В него участниците, подпомогнати от модератора Виктор Лилов (БОЛД), се опитаха да отговорят на ред въпроси: Възможно ли е да се подобри нормативната среда у нас, така че тя по-добре да подкрепя българските институции в отхвърлянето на свързани с Русия корупционни практики? Съществуват ли политически или институционални механизми за държавен мониторинг и контрол на руските представителства и компании в страната, които представляват заплаха за националната сигурност и независимост? Как България спазва санкциите срещу Русия? Трябва ли държавата да поеме контрола върху стратегически обекти на българска територия, свързани по различни начини с режима на Путин? Съществува ли инструментариум за проследяване и осветяване на финансовите потоци от руски източници към България, включително към стратегически сектори на икономиката, медиите, политическите и обществените организации?
Д-р Огнян Минчев (Софийски университет “Св. Климент Охридски”) коментира необходимостта от преодоляване на олигархичните корупционни практики в постсъветското пространство. Според д-р Минчев, причината за силното руско влияние у нас са не толкова многовековните исторически отношения между двете страни, колкото действията на българските политически, икономически и обществени елити след 1989 г. Като цяло, връзките и контактите, създадени по комунистическо време, бяха запазени и преформулирани в новата епоха, намирайки израз в ключови решения на български правителства от 1990-те години досега. Д-р Минчев проследи тези решения и обясни как монополно високите цени в енергийния сектор са създали възможност за корупция по високите етажи на управление в държавата. Според него, след 2010 г. въздействието на олигархичните руски практики в България е било съпроводено от масирана руска пропаганда срещу интеграцията на България в институциите на западния свят. Основната цел на тази пропаганда е България системно да бъде дестабилизирана, и да получи имидж на ненадежден партньор на Европейския съюз и НАТО, което на свой ред да подготви връщането на страната в евразийското пространство.
Украинските изследователи Сергий Герасимчук, Михайло Драпак и Виктория Кравчик (Съветът за външна политика “Украинска призма” – Киев) представиха резултати от своето изследване на тема “Руският октопод в Черноморския регион” , което обхваща България, Молдова, Румъния и Турция. Те подчертаха най-силните според тях уязвимости на България, като поставиха на първо място сферата на т.нар. «твърда сигурност» – липсата на модернизиращи реформи на въоръжените сили, в които все още преобладава стара техника от съветско време, и много бавните стъпки на технологична интеграция с армиите на страните от НАТО. По-нататък, украинските колеги разгледаха липсата на диверсификация на енергетиката; продължаващата обвързаност с Кремъл на ключови политически сили около президента Радев, БСП и ПП «Възраждане»; и продължаващите проруски обществени настроения в условията на силна и твърде ефективна пропагандна кампания от страна на Русия. Специално бе разгледана ролята на руските посолства в черноморския регион като част от арсенала в хибридната война на Русия.
Мартин Владимиров (Център за изследване на демокрацията) представи подробни изследвания на своята организация за икономическото присъствие на Русия в Европа и България. Той анализира многообразието от инструменти на „твърдата“ и „меката“ сила за въздействие от страна на Русия върху стратегическия избор на България, и многобройните начини за завладяване на политически субекти, икономически и обществени сектори. Според Владимиров, въпреки че делът на инвестициите от Русия у нас намалява, той все още остава голям. Корпоративното присъствие на Русия у нас управлява едва около пет процента от общия оборот на икономиката ни, като няколко големи компании доминират в картината. Но това не включва много по-големия индиректен корпоративен отпечатък на Русия, която често използва трети страни за влияние в Югоизточна Европа. Например, посочи той, газ пропан-бутан идва у нас от Газпром през две чисто български компании.
С поредицата от форуми за влиянието на войната върху България, БОЛД отправя призиви за политическо, институционално, гражданско и медийно преразглеждане на многобройните зависимости на България от Русия в различни обществени сфери и за предприемане на адекватен институционален отговор и противодействие на хибридната война срещу България.
Запис на дискусията можете да видите тук.
Изследването “Руският октопод в Черноморския регион” (главата за България) можете да прочетете тук.
Интервю с Димитрина Петрова, директорка на БОЛД, за акцентите в събитието, можете да чуете тук.
Интервю с Виктор Лилов, модератор на събитието, за основните изводи от дискусията, можете да чуете тук.
Панелната дискусия се проведе с финансовата подкрепа на Фонд “Активни граждани България” (www.activecitizensfund.bg) в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
