17-годишният Егор Балазейкин е осъден на шест години затвор за опит да подпали центрове за набиране на военнослужещи. Ето какво каза той в съда:

Ольга Мальцева / AFP / Scanpix / LETA

Източник: Медуза, 22 ноември 2023 г.

На 22 ноември съдът в Санкт Петербург осъди 17-годишния гимназист Егор Балазейкин на шест години във възпитателна колония по обвинение в опит за подпалване на бюра за набиране на военнослужещи в Санкт Петербург и град Кировск, Ленинградска област. Балазейкин е признат за виновен по член за опит за терористичен акт. В материалите по делото се казва, че през февруари 2023 г. той е хвърлил “коктейли Молотов” по центровете за набиране на военнослужещи – но те не се запалили. Чичото на Егор, офицер от руската армия, е загинал във войната в Украйна. Егор говори за него в последната си дума в съда. И също така говори за безразличието към войната – което е по-лошо от това да я подкрепяш. “Медуза” публикува текста на речта на Егор – със съкращения.

Моя близка – майка ми – преди няколко минути помоли да бъда оправдан. И аз я чух. Тя каза всичко съвсем точно. Само с едно нещо не съм съгласен. Тук аз не искам оправдание за себе си. Нямам за какво и пред кого да се оправдавам. Оправдавам се пред душата си, а ме съди моята съвест. В тази зала има хора, естествено, и това е нормално, които ме обвиняват. Аз не искам и не мога да обвинявам никого тук. Всички вие трябва да знаете, че ще си платим на онзи свят. Шест години, осем години – това няма значение. Там няма такова време <…>

Различни хора, когато все още си бях у дома, в така наречената свобода, ми обясняваха, че трябва да сме малко търпеливи, да изчакаме и всичко ще се оправи. Всичко ще бъде наред за всички нас, хората в Русия. Казваха ми го образовани хора, казваха ми го необразовани хора, казваха ми го достойни хора, хора със съвест, с чест. Най-различни хора. <…> Родителите ми имат стара къщичка. Овехтяла, остаряла. Опитвах се през цялото време да разбера – каква е връзката между бомбардирания Мариупол и старата ми къщица. Те ми обясняваха – ще мине време, ще свършим и всичко ще бъде наред <…>.

Например, да кажем че наистина има връзка между настъплението в Украйна и благосъстоянието на гражданите на Русия. Нека има такава. Аз ще мога да живея в нова къща, триетажна вила, и моите родители. Ако знам върху какво е построена, каква основа имаме. Ще бъде ли това приемливо за мен като човек? Ще бъде ли приемливо да се обновят градове, да се откриват спортни комплекси, когато цената на това е живот? <…>

Датата 24 февруари някак си би трябвало да е някаква основополагаща за мен. Сега тя е по-важна за мен, отколкото рожденият ми ден, както се оказа. Тя е по-сериозна. Сега, а не тогава. Сега ще имам срок – да речем около шест години. Всъщност разбирам за какво ще съм лишен от свобода. Наистина съм виновен за нещо. Виновен съм за безразличието си по онова време. На днешното заседание това беше казано – в началото аз подкрепях войната. Когато не ти пука, с това ти я подкрепяш. А на мен наистина не ми пукаше <…>

Аз не пропаднах в този псевдопатриотизъм <…> У мен това го нямаше. Но ми беше все едно. И знаете ли, това е по-лошо. В един и същи СИЗО хората  реагират на мен по различен начин. Добре или лошо. Но за мен дори отрицателното е по-близо, отколкото нищо. Отколкото безразличието <…>

Искам да ви кажа за семейството си. Ако знаех какво ще се случи с мен, с най-близките ми хора, тогава, на 24 февруари. Съвсем естествено е, че щях да започна да правя нещо. Нямаше да мога да стоя безучастен тогава. Щях да отида при родителите си и да кажа: “Сега всички сме заедно, цялото ни семейство. Никой не може да ни раздели.” Но след много кратък период от време, след шест месеца, ние заедно – би казала майка ми – ще отидем да погребваме Дмитрий[i]. [чичото на Егор, загинал в Украйна – бел. ред.]

Няма да говоря много за чичо ми и ще обясня защо. Той е истински офицер и нямаше толкова много звезди, не бяха и големи. Но пред хората, които са около мен сега, които имат големи звезди, дори не ми се иска да споменавам името на този човек. Нека Дмитрий да бъде истински офицер за мен. А тези хора ще бъдат за мен просто звездички. Не повече <…> В съвременна Русия за него не се намери място. За такъв човек се намери място в щурмовия отряд. Сред пушечното месо, не мога да го кажа по друг начин. Нямаше ли друго място за него? <…>

Ако ме обичате и уважавате, ще ви помоля да направите само едно нещо. Не за мен, не за някого – за себе си. Когато останете сами, когато разговаряте със сърцето си, задайте си само един въпрос. Въпросът е: “Все още ли имате нужда от тази война?”.

[i] Кой е това? Чичото на Егор Балазейкин, загинал във войната с Украйна.