Източник: ОВД-инфо, 11 септември 2023 г.
От началото на мащабната инвазия Александър Горелов, жител на село Решетика, Нижегородска област, заявява своята антивоенна позиция. На вратата на колата си той изписва “Не на войната”, а след това боядисва покрива на къщата си в цветовете на украинското знаме. През август 2023 г., докато Александър е разпитван след обиск по обвинение за фалшиво съобщение за терористична атака, неизвестни хора идват и пребоядисват покрива. ОВД-Инфо публикува разказа на Александър.
Роден съм и цял живот съм живял в Решетиха, село в Нижегородска област. Когато завърших училище през 2001 г. и не знаех къде да отида да уча, баща ми ме посъветва да уча икономика и мениджмънт. Но работех извън специалността си, като първо сглобявах мебели, а сега ремонтирам апартаменти.
В политически смисъл дълго време бях, както се казва, ватник (човек с ватенка) – дори като глупак подкрепих увеличаването на пенсионната възраст . Но през 2019 г. сам се сблъсках със системата на правоприлагането.
У нас всички, дори полицаите, паркират колите си на тротоара и в един момент това ми омръзна. Отидох в полицейския участък, за да ги помоля да махнат колата си от тротоара и да решат проблема. Служителят спори с мен много дълго, искайки документи, и аз реших да запиша разговора ни на видео. Полицаят започна да маха с ръце и да крещи: “Ти си блогър, не можеш да правите това тук”. Но все пак си премести колата.
Три дни по-късно ми се наложи да отида в полицейския участък по собствена работа, а служителят, който ме нарече блогър, ме разпозна и състави срещу мен дело за неподчинение на полицията (част 1 от член 19.3 от Кодекса за административните нарушения). Бях дошъл да си свърша работата – и ме вкараха в развъдника на дървеници за 24 часа. И това дори не е обида, наистина донесох дървеници вкъщи след една нощ в полицейския участък. Тогава ми наложиха глоба от 1000 рубли. Аз просто се опитвах да променя селото си към по-добро, но се сблъсках с безразличие и дори с агресия. От този момент нататък започнах да следя опозиционните политици.
Когато започна пълномащабното руско нахлуване в Украйна, исках да изразя позицията си – написах „Не на войната“ на вратата на червената ми кола с черна боя. На 6 март 2022 г. имаше общорускa антивоенна акция, в която реших да участвам. В допълнение към надписа на вратата, на задния прозорец прикачих изображение на Путин с кръстосани кости и надпис „Путин е убиец“.
Всъщност моята кола стана моето антивоенно изявление, стоях до нея на площада. Не очаквах да променя нещо, но за мен беше важно да изпълня вътрешния си дълг. След като стоях около час, реших да отида да си купя хляб до площада и след това да се прибера. Връщам се до колата и около нея се тълпят около 8-10 полицаи.
Те не се интересуваха от надписа „Путин е убиец“ на задното стъкло, а от „Не на войната“ на вратата. Началникът на полицейския участък Читалин, който също дойде да огледа колата, реши да я арестува като веществено доказателство. Пътната полиция откара колата ми на паркинга за глоби и, както сега вече разбирам, започнаха да печелят време.
На 4 юни, два дни преди изтичането на давността по члена за клевета (част 1 на член 20.3.3 от Кодекса на административните нарушения), бях извикан в полицейското управление. Реших да отида на 8 юни, за да е минала давността, но делото вече беше скалъпено. Всъщност само „Не на войната“ беше признато за дискредитиране, а фразата „Путин е убиец“, според тях, беше в рамките на закона. Съдът обаче върна делото в полицията поради изтекла давност.
Месец по-късно ми се обадиха да си взема колата, но се оказа, че полицията ми е измислила ново дело – организиране на митинг (част 2 на член 20.2 от Кодекса за административните нарушения). Отново ме оставиха да преспя в полицейския участък, а на следващия ден съдът ме глоби с 20 000 рубли. Мислех, че това е краят на въпроса.
През пролетта на 2022 г. реших да боядисам покрива и купих синя и жълта боя. Първо боядисах горната част [на покрива] в синьо, а към края на лятото боядисах долната част в жълто. В този вид покривът престоя цяла зима и следващата пролет.
Разбира се, пристигна един полицай и буквално ме засипа с въпроси: “Защо боядисахте покрива? С каква цел избрахте синьо и жълто?” Отговорих му, че не давам справки, така съм решил, така съм го боядисал, и той просто си тръгна.
Сякаш че нямаха нищо по-добро за правене: хващат се за колата ми, после за покрива ми. Полицията дойде за обяснения при съседките ми, които именно бяха ме издали. Според тях аз бях “хулиган, който не иска да се успокои”. Както се оказа по-късно, не съседките ми бяха написали донос за покрива ми, а началникът на селото, бившият полицай Чурилов.
Вечерта на 2 август 2023 г. си бях вкъщи, когато в дома ми дойдоха непознати: следователка в униформа, две жени в полицейски униформи и двама мъже в цивилни дрехи. Жената следовател каза, че имат заповед за обиск. Успях да уведомя “Забрало” [i] и един адвокат ми се обади веднага.
Докато чакахме адвоката, имах време да се запозная с решението. В него се казваше, че през декември 2022 г. в имейл акаунта на администрацията на Решетиха е получено съобщение за поставени бомби. Естествено, никой не е намерил самите бомби. На 11 юли 2023 г. началникът на полицията в УМВД написал доклад, според който аз съм бил замесен. Един доклад – това вече беше основанието съдът да издаде решение за обиск на дома ми. При това, на обиска присъстваше и самият началник на УМВД, чийто доклад беше причината да дойдат при мен.
Щом ми взеха телефона, те веднага започнаха да разхвърлят вещи, да късат покривки и да тъпчат демонстративно по вещите. Съседките ми, които бяха говорили против мен, бяха призовани като поемни лица. Те бяха шокирани от обиска, но въпреки това продължаваха да ме обвиняват: “Ти сам си си виновен, не трябваше да се обявяваш против войната. Конфискуваха всичките ми стари телефони, включително и тези, които не работеха, твърдите дискове и записите от камерите за видеонаблюдение.
След обиска запечатаха дома ми и казаха, че трябва да отидем на разпит. Аз попитах: “Ще се върна ли изобщо вкъщи?” Отговориха ми, че нямали намерение да ме арестуват, и ми предложиха да отида със своята кола.
В полицейския участък ме помолиха да напиша допълнение към протокола за обиск. Петнадесет минути след като пристигнахме с полицаите, към мен се присъедини адвокатката ми Кристина от “Забрало”. Първото нещо, което тя попита, беше кой е пребоядисал покрива ми. Бях напълно объркан след обиска и отначало дори не разбрах за какво става въпрос. Оказа се, че веднага след като сме тръгнали след обиска, неизвестни хора влезли в къщата ми и започнали да пребоядисват синьо-жълтия ми покрив.
След като дадох показания, се оказа, че освен обиска по член за съзнателно невярно съобщаване за терористична атака (част 2 от член 207 от Наказателния кодекс), те отново са изфабрикували административно обвинение за дискредитация (част 1 от член 20.3.3 от Кодекса за административните нарушения). Протоколът беше абсолютно същият като миналогодишния – полицаят буквално го беше преписал от листчето. Попитах го дали винаги прави така, а той ми отговори: “Какво значение има?”.
Започнах да протестирам, че вече съм бил осъден по 20.3.3 и дори съм платил глобата. “Тогава те осъдиха за колата със стикер “Не на войната” на площада, а сега ти си паркирал същата кола пред дома си. Ако идеш още някъде с колата, ще ти сготвим и наказателно дело” – започна да ме заплашва полицаят. На 20 септември ще имам съдебно заседание по това дело.
Началникът на полицията се опитваше да ме накара да си поговорим душевно: “Защо правиш това? Там умират наши войници – че нали там има нацисти.” Казах, че съм бил в Украйна и не съм видял никакви нацисти. Как мога да възприемам [войната] по различен начин, ако баба ми и дядо ми са израснали в глад след войната. Те винаги са ми казвали, че всяка война винаги е само глад и смърт.
Тъкмо се канех да си тръгна с адвокатката си, когато ме помолиха да ми вземат и пръстови отпечатъци. Работата е там, че вече се бях сблъсквал с това: през 2019 г., когато бях задържан за неподчинение на полицията (член 19.3 от Кодекса за административните нарушения), и през 2022 г., когато бях обвинен в организиране на митинг (част 2 от член 20.2). Снимките и пръстовите ми отпечатъци вече бяха в тяхната база данни. Нямаше абсолютно никаква нужда да преминавам отново през тези процедури, но те започнаха да ме заплашват, че ще ме задържат за една нощ. Помислих си: “еж, като искат за трети път да ме фотографират – моля!”.
Няколко мои приятели ми предложиха да емигрирам. Но аз имам ясна позиция по този въпрос: ако всички заминат, кой ще остане тук? Това е моят дом, тук съм се родил и живял, тук е погребан баща ми. Защо трябва изведнъж да напускам? Разбира се, след обиска се появи известен страх.
В същото време сега се пръскам от гордост как успях да засегна всички тези началници. Аз съм сам, малък човек съм, сглобявам мебели. Нямам висок пост, нямам титла, нямам авторитет, всъщност съм един малък клас в полето. Всички тези началници са толкова засегнати от синьо-жълтия ми покрив и надписите на колата ми, че дори е смешно.
Сега мисля как да не отстъпвам от своите позиции и как да го правя така, че да не се доберат до мен. Със сигурност ще пребоядисам покрива – първо в жълто, а после ще видим. Искам също така да се опитам да получа справедливост за това защо някой е успял да се промъкне в къщата ми и самоволно да пребоядиса нещо.
[i] “Забрало” – правозащитен проект в Нижегородска област – партньор на ОВД-инфо.
