Трилогията „Социалната война“ от Генка Шикерова

Трилогията „Социалната война“ от Генка Шикерова

„Децата на Норвегия“ e първата част от документалната поредица на Генка Шикерова
„Пропагандата“ e втората част от документалната поредица на Генка Шикерова
„Българи в Норвегия“ е третата част от документалната поредица на Генка Шикерова
Снимка: Скрийншот от youtube видеата
Опровержение на фалшива новина

Опровержение на фалшива новина

Публикувана на български и руски език статия, озаглавена „Българският хелзинкски комитет иска да забрани на родителите да възпитават децата си”, съдържа невярна информация и напълно подвежда читателите. И заглавието, и твърденията в материала противоречат с позицията, зад която членове на БХК, както и на БОЛД, застават и която беше подробно изказана и дискутирана по време на събитието „Семейството в демократичното общество. Могат ли правата на децата да бъдат в разрез с правата на неговото семейство”.


Събитието на БОЛД на 31.01.2020 г. даде трибуна на представители на правозащитната общност, представители на организаторите на протестите против Стратегията за детето и Закона за социалните услуги, както и на обикновени граждани и загрижени родители. Именно там и тогава започна уникален и градивен диалог с представители на протестиращите срещу промените в закона за социалните услуги и Стратегията за детето. А по този начин се постави и основата на конструктивно общуване към подобряване на политиките за закрила на детето и семейството.


Посочените цитати от изказванията на проф. Антоний Тодоров, участник в панелната дискусия по темата, са некоректно представени, извадени от контекста на изказаното, което ясно може да се разбере от пълния запис на панелната дискусия. Проф. Тодоров не е твърдял нищо подобно на това, което съобщава кореспондентът на ИА Красная весна и което сочи сензационното заглавие на материала – че трябвало „да се забрани на родителите да възпитават децата си“. Той обосноваваше тезата, че не само семейството има отговорности за възпитанието на децата.


Мнението ни е, че публикуваните материали в сайтовете Да спасим децата на България, Родительское Всероссийское Сопротивление (РВС), Яндекс и ИА Красная Весна са в разрез с журналистическите принципи за достоверно поднасяне на информацията и съобразяване с нейната точност и обективност. Не можем да подминем също публикуваното провокиращо и откровено невярно твърдение „Шокираща е наглостта на либералите да наричат всички останали невежи и необразовани”, за което приканваме автора на текста да представи доказателства, подкрепящи думите му. Липсата на името му ни спира да се обърнем към него лично.

Бърза справка в интернет води до множество руски и български сайтове и фейсбук групи, които са разпространили текста.
Ето и някои от тях:

Статия в ИА Красная Весна – https://rossaprimavera.ru/news/18b790bb

Статия в Да спасим децата на България – https://www.daspasimdecatanabulgaria.org/the-bulgarian-helsinki-committee-wants-to-ban-parents-from-raising-their-children/

Статия в Родительское Всероссийское Сопротивление (РВС) – http://rvs.su/novosti/2020/helsinkskiy-komitet-v-bolgarii-hochet-zapretit-roditelyam-vospityvat-detey?fbclid=IwAR0AcgAWpgmLDy2gnb5ogwaOrFXYBw5u4TISkjbU1FJqSlz8FwXUZTq5EXM

Статия в Яндекс – https://yandex.fr/news/story/KHelsinkskij_komitet_v_Bolgarii_khochet_zapretit_roditelyam_vospityvat_detej–6960494ec370ce0ba432882693a4afd1?lr=143&stid=kqpi&persistent_id=86937084&lang=ruuk&rubric=Bulgaria&from=story

Димитрина Петрова: Шокиращо е невежеството по правата на човека и бездействието на държавата

Димитрина Петрова: Шокиращо е невежеството по правата на човека и бездействието на държавата

Интервю на Димитрина Петрова от БОЛД с Видка Атанасова от Дневник. Източник – Дневник

Стратегията за детето урежда защитата на децата в риск, но от около година настъпи масова психоза сред родители заради неверни твърдения, че тази стратегия цели обратното, и дори се е стигна до абсурдни тези, че има организиран трафик на български деца към Норвегия, за което се винят неправителствени организации, които на практика защитават децата от насилие вкъщи.

За разговор по темата „Дневник“ потърси д-р Димитрина Петрова, инициатор и представител на Българска общност за либерална демокрация (БОЛД) – една нова инициатива на Българския хелзинкски комитет, която си поставя за цел да увеличи обществената подкрепа за демокрацията, правата на човека и основните свободи.

Тя ще е един от участниците в предстоящата утре дискусия „Семейството в демократичното общество: Могат ли правата на детето да са в разрез с правата на неговото семейство?“, организирана от БОЛД, която е част от започващата кампания на организацията по темата за закрилата на детето и семейството. БОЛД кани граждани, представители на граждански организации, инициативи, движения и заинтересовани медии да присъстват на събитието, повече за него – тук.

Как си обяснявате тази истерия сред хората? Дали има организирана кампания за насаждане на тези страхове? Кой я организира и има интерес от това да липсват социални услуги, защитаващи детето?

– Противниците на Националната стратегия за детето са облагодетелствани от няколко паралелни процеса и обстоятелства, които взаимно се усилват поради своята едновременност. Първо, тяхната кауза е вписана в течаща в момента глобална кампания на културния консерватизъм, която на свой ред е един от аспектите на започналото преди десетина години глобално настъпление срещу либерално-демократичните ценности, включително правата на човека и равнопоставеността на половете. В много страни, подобно на България, в момента тази кампания се провежда от силни граждански движения, излизащи под знамето на защита на „семейните ценности“.

Второ, самата тема за детето и семейството е извънредно удобен вход за разпространение и утвърждаване на традиционалистки нагласи, защото е лесно комуникируема под формата на емоционални разкази, чиито послания са по-лесни за възприемане в сравнение с малко по-абстрактните послания на правозащитниците. Какво по-тревожно послание от заплахата да изгубиш детето си? То възбужда първосигнални рефлекси и хората се хвърлят с главата напред в такава кауза, без много да се замислят.

Трето, глобалните идеологически процеси по такава чувствителна тема попадат върху благодатната историческа почва на дълбок патриархален манталитет, характерен за балканите, който само повърхностно е засегнат от комунистически и либерални набраздявания.

Най-сетне, четвърто, но най-важно – в случая с протестите против Националната стратегия за детето главен фактор е тяхната добра комуникационна стратегия, грамотна организация и успешно насочване на гражданска енергия. Въпросът кой стои зад всичко това няма прост отговор. Но аз си направих труда да проследя някои от директните заемки на идеи и дори текстове и стигнах до определени източници, например глобалната мрежа от организации за защита на семейството и семейните ценности, в която едни от най-силните идеологически участници са от Русия и САЩ.

Има ли връзка с кампанията срещу Истанбулската конвенция, която се опитваше да въведе мерки срещу домашното насилие срещу жени?

– Да, има. И двете кампании, а към тях сега трябва да добавим и кампанията за отмяна на приетия, но още не влязъл в сила Закон за социалните услуги, са проявления на културен консерватизъм и засягат типични теми от съвременната глобална война на култури. В България спектърът на участниците в тези движения е сложен. В единия му край са съзнателни привърженици на антилиберални идеологии от рода на руския православно-евразийски консерватизъм на Изборския клуб (представен и под името „Институт за динамичен консерватизъм“, създаден от руски консервативни политици, учени, публицисти и духовници – бел. ред.) и някои западни религиозно-консервативни движения, а в другия – обикновени хора, особено родители, които са били манипулирани да повярват, че правата на децата и правата на жените противоречат на семейните ценности.

Трябва ли държавата да заеме по-категорична роля в успокояване на населението, с разяснителна информационна кампания например?

– Да, трябва. Във всички случаи на остра атака срещу правата на жената и детето и срещу демократични граждански организации през последните десетина години правителството на ГЕРБ и неговите партньори уж пазеше мълчание, но същевременно предприемаше регресивни действия по посока на задоволяване исканията на ултраконсервативните движения. Така стана и с Истанбулската конвенция, и с Националната стратегия за детето, и със Закона за социалните услуги.

Държавата има задължението да уважава, защитава и реализира правата на човека, включително на детето. Като основен носител на задължения за реализиране на правата на детето държавата трябва и да се грижи за това образованието по тези правата на детето и правата на човека изобщо да са на съвременно равнище. Като човек, който се връща в България след повече от 20 години, мен ме шокира невероятно силното масово невежество по правата на човека и бездействието на държавата в тази област. Работила съм в много страни по света, но рядко съм срещала такава степен на непознаване на основни правозащитни принципи. Ето например твърдението, че детето не трябвало да бъде субект на права. Потресаващо!

Важни ли са социалните услуги, които в момента следят за правата на детето в семейството? Вършат ли си работата? Има ли нужда от неправителствени организации в сектора?

– Разбира се, се социалните услуги са важни. Вършат си работата, колкото могат, понякога не много добре, но вината не е в самите тях, а в отчайващата липса на политическо внимание към тях. Социалните работници са почти на дъното на социалната пирамида и текучеството сред тях е много голямо. Да, има нужда от неправителствени организации в сектора. Без тях бихме се върнали към безумията на комунистическото централно планиране без никакви корективи от гражданското общество, основани на инициатива, иновативност и гъвкавост в посрещането на потребности.

Хората, които искат да изтикат неправителствените организации от сектора на социални услуги, не забелязват, че хем ги е страх от държавата (защото единствено държавни органи по закрила могат да извеждат деца от семействата им, никога неправителствените организации), хем искат всички услуги да са в ръцете на държавата. Пак ли трябва да започваме да разясняваме ролята на гражданското общество като гарант срещу държавни злоупотреби? В коя година живеем?

Има ли нужда от законодателни промени и в каква насока?

– Да, има. Те са в Закона за социалните услуги. Надявам се разумът да победи и законът да влезе в сила.

Източникhttps://www.dnevnik.bg/intervju/2020/01/30/4022993_dimitrina_petrova_shokirashto_e_nevejestvoto_po/?ref=home_layer2&fbclid=IwAR1EoV6tOJ5H1WjmPt0Gs48UIbDTlrfDnvkdOEtQHEw8MRSDKQFczxAfsZ8

ПОЗИЦИЯ НА БОЛД ЗА СЕМЕЙСТВОТО: Защита и подкрепа на семейството и децата в демократичното общество

ПОЗИЦИЯ НА БОЛД ЗА СЕМЕЙСТВОТО: Защита и подкрепа на семейството и децата в демократичното общество

ПОЗИЦИЯ НА БОЛД ЗА СЕМЕЙСТВОТО: Защита и подкрепа на семейството и децата в демократичното общество

Българска общност за либерална демокрация (БОЛД) е обединение на граждани, които имат за цел да увеличат обществената подкрепа за демокрацията, правата на човека и основните свободи, и да спомогнат за консолидиране на либералната демокрация в България. С тази своя Позиция БОЛД участва във формирането на обществени нагласи и публични политики в сферата на семейството и политиките по отношение на семейството и децата.

Контекст

В последно време в нашата страна се развива дискурс за семейството и семейните ценности, доминиран от културен консерватизъм. Той е част от глобална кампания срещу либерално-демократичните идеи, включително правата на човека и равнопоставеността на половете. В много страни, подобно на България, в момента тази кампания се провежда от силни граждански движения, излизащи под знамето на защита на „семейните ценности“. Техните идеи са вписани в развиващи се напоследък нови десни традиционалистки идеологии.  

В България спектърът на участниците в тези движения е сложен. В единия му край са съзнателни привърженици на антилиберални идеологии от рода на руския православно-евразийски консерватизъм на Изборския клуб и някои американски религиозно-консервативни движения, а в другия – обикновени хора, особено родители, които са били манипулирани да повярват, че правата на децата и правата на жените противоречат на семейните ценности. В платформите на тези движения правата на детето и на жената или се отхвърлят, като уж натрапени отвън, подривни либерални измислици, или се признават на думи, но същевременно над тях се поставят правата и ценностите на семейството. Разчитайки на атавистичния страх на всеки родител да не изгуби децата си, у нас се разпространиха необосновани слухове, че системата на социалните услуги заплашвала да отнеме децата от техните родители, и че най-голямата заплаха идвала от неправителствени организации, движени от чужди интереси. През октомври 2019 г. дори се стигна до пароксизма родители в множество селища на Сливенска и Ямболска области да не пускат децата си на училище от страх, че ще им бъдат взети от „социалните“.

Във всички случаи на остра атака срещу правата на жената и детето и срещу демократични граждански организации през последните десетина години правителството на ГЕРБ и неговите партньори запази мълчание, но същевременно предприе регресивни действия по посока на задоволяване исканията на ултра-консервативните движения. Главната опозиционна партия, БСП, най-често подкрепяше тези действия и в много случаи заемаше още по-ретроградни позиции. Така, още през 2012 г. под натиск беше оттеглен проект на Закон за детето, който имаше за цел да въведе в пълна степен Конвенцията на ООН за правата на детето в българското законодателство. От години е спряна работата по нов закон за детското правосъдие, който да замени анахроничния сегашен Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, който е в сила от 1958 г. и е изцяло в противоречие с базови международни стандарти. През 2018 г. поведението на правителството доведе до отхвърляне на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция), а през 2019 г. бе отхвърлена и Националната стратегия за детето. През декември 2019 г. се отложи влизането в сила на Закона за социалните услуги, под силен натиск от страна на ултра-консервативни граждански обединения. Атакувани са легитимността и ролята на гражданските организации с нестопанска цел в защитата на правата на човека, и има искания да се забрани на неправителствени организации да доставят социални услуги.

В този контекст, БОЛД заявява своята подкрепа за съвкупност от принципи, върху които следва да се основават законодателството и политиките за семейството в демократичното общество.

Основни принципи за семейството в демократичното общество

  1. Семейството е основна структурна единица на обществото и среда, в която се реализират правата на човека, включително правата на детето.
  2. Семейството съществува в многообразни, исторически променящи се форми и има разнообразни функции. Семейството може да се състои от брачни двойки с или без деца; двойки във фактическо съжителство и техни деца; самотни родители и децата им; семейства, оглавявани от, или включващи баби и дядовци; по-големи деца, грижещи се за по-малки братя и сестри; регистрирани партньорства с или без деца; еднополови партньори и техните деца, и др.
  3. Съгласно Конституцията, държавата трябва да прилага светски подход към регулирането на обществените отношения, включително по въпросите на семейната политика. Тя трябва да признава, уважава и подкрепя многообразието от форми на семейството в днешната социална реалност и  правото на хората да живеят в такива семейства, каквито самите те желаят да създават. Държавата трябва да противостои твърдо на опитите на едни или други консервативни организации да налагат задължително разбиране на семейството като „традиционно семейство“, което по някакъв начин стои над правата на детето или на жените.
  4. Добро е онова семейство, което е положителен фактор за зачитането и реализирането на правата на човека. Държавата е длъжна да гарантира защита на правата на всички членове на семейството, включително когато  те се нарушават от членове на самото семейство.
  5. Членовете на семейството, включително децата, имат равни права независимо от техния пол, етническа или религиозна принадлежност, увреждане, сексуална ориентация, възраст или други признаци, по които законът защитава от дискриминация.
  6. Децата имат редица особени права, признати в Конвенцията за правата на детето на ООН, Конституцията на Република България и българския Закон за закрила на детето. Всяко отхвърляне на принципа, че детето е субект на права, е в дълбоко противоречие с основните положения на правата на човека. Законът трябва да отчита и динамично развиващия се капацитет на децата и младежите да вземат решения, които ги засягат. Участието на детето, по начин, съобразен с неговата възраст и зрелост, е основен принцип на съвременните политики за детето.
  7. Не трябва да се допуска или толерира насилие в семейството в никаква форма – физическо, сексуално, психическо или емоционално. Освен че е нарушение на правата на човека, насилието е сред най-сериозните фактори за разрушаването на семейството. Опазването на семейството минава през превенцията на насилието. Насилието сериозно вреди върху развитието на детето. Държавата трябва да гарантира правото на свобода от всички форми на домашно насилие и да има ефективни механизми както за превенция на насилието в семейна среда, така и за адресирането му, когато то се случва. Образованието по въпроси, свързани със свободата от насилие, трябва да бъде част от задължителните учебни програми.
  8. Законът и политиките, свързани с регулиране и подкрепа на семейството, не могат да нарушават сексуалните и репродуктивните права на всеки човек, включително правото на жената да избира колко деца да има и кога, утвърдено в Конвенцията на ООН за елиминиране на всички форми на дискриминация срещу жените. Принудителната стерилизация и принудителната бременност са престъпления. Образованието по сексуални и репродуктивни теми следва да има задължително място в училищните учебни програми и да е съобразено с възрастта на детето.
  9. За пълното и хармонично развитие на личността на детето то трябва да расте в семейна среда, в атмосфера на  щастие, любов и разбирателство. Това е една от причините, поради които държавата трябва да изгради всеобхватна система за подкрепа на семейството.
  10. Родителите имат право да възпитават децата си както намерят за добре, но без да нарушават правата и достойнството им. Те трябва да имат достъп до подкрепа от страна на държавата при упражняването на родителската си функция, когато имат нужда от такава подкрепа.
  11. Извеждането на дете от родното му семейство и настаняването му в алтернативна грижа е крайна мярка на закрила, която може да се прилага само когато всички други действия за подкрепа на родното  семейство са изчерпани, и за възможно най-кратък период от време. Усилията на системата за закрила следва да са насочени към реинтеграция на детето в неговото родно семейство, освен когато това не е в интерес на детето. Вътре в системата на алтернативна грижа настаняването на детето следва да се базира на принципа на най-добрия интерес на детето, а последният се разбира като създаване на среда, възможно най-близка до семейната.

Коментари на принципите

Традиционното семейство и съвременната реалност. Множество граждански движения и организации напоследък превъзнасят достойнствата на „традиционното бългаско семейство“. Например Светият Синод на Българската православна църква изразява широко споделен ултра-консервативен възглед, когато казва: „В продължение на години се осъществява подмяна на християнските ценности чрез въплъщаване в законодателството на идеи, които не са част от душевността на българина, от българската народопсихология и традиции, и са в конфликт с устоите на православната ни вяра.“[1]   Но в действителност това е призив да се отрекат и подменят демократичните ценности, отразени в Конституцията по силата на направения преди 30 години политически избор от българския народ – изборът на светска държава с либерално-демократична политическа система. Какви са тези „християнски ценности“ на традиционното семейство? От една страна, християнските ценности на милосърдието, любовта, грижата за ближния, подобно на ценностите на много други религии, са съвместими с демократичните ценности. От друга страна обаче, традиционното българско семейство в продължение на векове е било патриархално, поставяло е жената в подчинено положение на мъжа, и тя е трябвало да си знае мястото на домакиня и майка. А с детето бащата е можел да прави, каквото си пожелае – да му налага строги физически наказания, да го дава чирак още от най-ранна възраст, да го спира от училище, а ако детето е момиче, да го омъжва против волята му още в пубертетна възраст и да не му позволява да получи образование или професия. Отнело е много време и борба на много поколения, за да се стигне до постепенното утвърждаване на равнопоставеност на жената и мъжа, както и до признаване правото на детето да бъде носител на граждански, политически, социални, икономически и културни права. Традиционалистите искат да ни върнат към уж доброто старо време на българската традиция, а в действителност – към деградиращите човешкото достойнство патриархални нрави от пред-модерната ера.

Ако това е „традиционното семейство“, ние го отхвърляме. Щастливото семейство се състои от равноправни членове, а правата на всеки от тях се уважават и спазват, включително правата на детето. Може да има специфични семейни роли, които всяко семейство само си определя, но като се изключат раждането и кърменето, няма друга свързана със семейния живот дейност, в която мъжът и жената да не могат свободно да избират своите роли. Таткото може да сменя памперси. Майката може да поправя повредения бойлер. А детето не е собственост на родителите си и има свои неотменими права: то не може да бъде малтретирано, омъжвано насила, спирано от училище или принуждавано да работи в ущърб на своето здраве и пълноценно развитие. В 20-ти век модерните държави въведоха механизми на закрила от подобни нарушения на правата на детето.

Консервативно-традиционалисткият подход всъщност не работи за запазване и разцвет на семейството. Насилието във всичките му форми, авторитарното възпитание на децата, основано на наказания, принуда и вменяване на вина, водят до разделяне на семействата, докато здравите и устойчиви семейства се градят върху любов, взаимно уважение и зачитане на свободата на всеки в семейството.

Според социологически изследвания, в българското общество днес преобладават традиционни нагласи по отношение на семейството, ролята на жената и възпитанието на децата. Политиките за семейството към момента не са успели да повлияят съществено на тези нагласи. Те не са имали и възпиращо въздействие върху демографския срив. Критерий за успех на политиките в подкрепа на семейството са по-висока раждаемост и по-малко разпадащи се семейства, но това изисква обърнатост напред към бъдещето, а не опити да се реставрира някаква несъществуваща в историята идилия на т.нар. „традиционно семейство“.  При това голям брой деца се отглеждат в семейства, в които няма сключен брак – което по никакъв начин не прави тези семейства по-зле поставени да полагат грижи за децата си.

Равноправие: В днешна България разбирането на правата на човека, особено на това какво означава „равни права“ и какво е „дискриминация“, е извънредно слабо и много далеч от достигнатите международни стандарти. Необходима е повече работа от страна на държавата с помощта на експерти и професионални правозащитни организации с цел да се създаде по-добро разбиране на равните права. Например, много хора не разбират как така децата имат равни права с родителите си: та нали правото на свободно изразяване на детето трябва да е съобразно с неговата възраст и степен на зрелост? Подобно недоразумение идва от едно много остаряло разбиране на равните права като еднакви. Но в концептуалната рамка на всички съвременни законодателства и на цялата юриспруденция на международни трибунали е залегнало разбирането на равенството на правата според класическия Аристотелов принцип: равенството предполага третиране на еднаквите еднакво и на нееднаквите различно (вж. напр. делото на Европейския съд по правата на човека Тлименос против Гърция). Ако родителят и детето не са в еднакво положение, това те да се третират еднакво би представлявало дискриминация. Съответно детето има не по-малко право на изразяване от родителите си, и всеки, който се е грижил за дете знае колко богат набор от средства за изразяване притежава дори едно бебе, което още не се е научило да говори.

Един ключов елемент на продължаващото фактическо неравноправие в семейството е тежестта на неплатени и неоценени отговорности за грижа спрямо членове на семейството. Носени предимно от жените, тези отговорности могат да препятстват способността им да участват в образователни, трудови и други дейности наравно с мъжете. Затова жените са икономически и социално неравнопоставени и в семейството, и в общността, и са в по-висок риск от бедност.

Защита от насилие: Семействата могат да бъдат опасни места за децата или други техни членове, когато те стават жертви на насилие, включително вредни традиционни практики като детски или принудителен брак, както и възпитателни практики, свързани с тежки телесни наказания. Това е една от причините, поради които чл. 19 параграф 1 от Конвенцията за правата на детето задължава държавите да вземат всички подходящи мерки за защита на децата от всички форми на физическо или психическо насилие, увреждане или злоупотреба, включително сексуална, както и от неглижиране.

Социални услуги: Системата на социалните услуги трябва да подкрепя семейството, на основата на принципите, формулирани в Доброволната европейска рамка за качество на социалните услуги: по-добър достъп до услугите, в съответствие с потребностите и демографския профил на населението; индивидуализиране на подкрепата – наличие на общодостъпни и специализирани услуги, според индивидуалните потребности; интегриран подход в предоставянето; ефективност– социалните услуги да намират добро решение за човека, за да може да се преодолее социалното изключване, да бъдат защитени правата му и да се повиши качеството му на живот; гъвкавост, прозрачност и ефикасност при използване на публичния ресурс.

Деинституционализация: Това е процес, който не се ограничава само до закриване на големите резидентни институции. Но българското правителство се задоволи с именно такова разбиране. То закри голяма част от тях, като на тяхно място създаде голям брой Центрове за настаняване от семеен тип. Но както пояснява Комитетът на ООН за правата на хората с увреждания, „Големи или малки, груповите домове са особено опасни за децата, за които няма по-добра среда от семейната, призвана да отговори на потребностите им в процеса на израстване. Институциите от „семеен тип“ са все така институции и не могат да заместят семейната грижа.“Работата по подкрепа на семействата за предотвратяване разделянето на децата от техните родители трябва да е ключова част от процеса на деинституционализация, така както и подкрепата за децата и младежите, напускащи грижа, и за специалистите, които работят с децата и родителите. Същото се отнася и за подкрепа на семейства, които се грижат за възрастни лица с увреждания. Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ), ратифицирана от България през 2012 г., защитава правото на всички хора с увреждания да живеят в общността (Член 19), а по отношение на децата това право се тълкува от Комитета на КПХУ като право да растат в семейство (Общ коментар №5 (2017) за независим живот и включване в общността, U.N. Doc. CRPD/C/GC/5 (27.10.2017 г.), параграф 37). Държавата трябва да създаде система за подкрепа в общността, ранна детска интервенция, приобщаващо образование и преход към независим живот, които биха помогнали на децата с увреждания да останат в своите семейства.

Препоръки

Дефиниции: Критиците на законодателството, свързано със закрилата на детето, посочват, че дефиниции на основни понятия като „насилие“, „физическо насилие“, „психическо насилие“, „пренебрегване“ и др. се дават в подзаконов нормативен акт – допълнителна разпоредба на Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, което според тях противоречи на основни принципи на правовата държава. Освен това дефинициите според тях са твърде широки и неясни, което отваря врата за злоупотреби при решаване дали дадено дете е в риск, и това води до страхове, че могат да се отнемат необосновано деца от родителите им. Тези страхове следва да бъдат адекватно адресирани. Препоръчваме преразглеждане на основните дефиниции с цел да се стесни и уточни значението на термините, а самите дефиниции да бъдат включени в законите, които се градят върху тях.

Защита от насилие: България трябва да ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция) и да осигури адекватно транспониране на нейните норми във вътрешното законодателство, включително в Закона за защита от домашното насилие от 2009 г. Законодателството и политиките трябва да защитават от всички форми на насилие, основано на пола – включително кибернасилие и онлайн тормоз.

Закрила на детето и алтернативна грижа. Поради различни причини все още голям брой деца продължават да бъдат разделяни от семействата си. Децата от маргинализирани общности и тези с увреждания са с най-висок риск да бъдат разделени от семействата си. Категорично трябва да не се допуска извеждане на дете от родното му семейство поради бедност или увреждане. Тъй като понастоящем такова извеждане, макар и да е незаконно, продължава да се практикува под различни законосъобразни предлози, законодателството за закрила на детето трябва да се преразгледа с цел да се предотврати нарушаването на тази забрана. Бедните семейства и тези на деца с увреждания трябва да получават адекватна подкрепа, за да се предотврати раздялата на детето с неговото семейство. Трябва да се въведе мораториум върху изграждането на нови „центрове за настаняване от семеен тип“ и специализирани институции. Ако семействата получат подкрепата, от която се нуждаят, настаняването на деца извън семейна грижа може да бъде сведено до минимум. Приоритет за системата на социалните услуги трябва да е интегриране на децата в родните им семейства или в семейства на близки и роднини. В случаите, когато оставането в родно семейство или в семейство на близки и роднини е невъзможно или не е в най-добрия интерес на детето, трябва да се прибягва до временно настаняване в адекватно подкрепени приемни семейства. Основен приоритет трябва да бъде затварянето на входа към институционалната грижа, като се прави всичко възможно новородените бебета и малките деца с или без увреждания да останат с родителите си, или да бъдат настанени в подкрепено семейство на роднини или приемно семейство. Необходимо е радикално пренасочване на усилията и инвестициите към развитието на приемната грижа в България, за сметка на постепенното закриване на всички институции – големи и малки, за деца и възрастни, за хора с и без увреждания.

Подкрепа на семейството: Държавата трябва да ускори процеса на изграждане на система от социални услуги, чиято цел да бъде запазването на семействата. Ранното детско развитие трябва да е сред основните приоритети на държавата, която трябва да инвестира в насърчителни политики в тази област. Научните изследвания сочат, че ранното детско развитие има огромно отражение върху цялостното развитие на индивида и забавеното развитие в ранната възраст води със себе си негативни последствия върху целия следващ живот. Политиките в тази област следва да са насочени към осигуряването на здравни грижи, насърчаване на добро хранене и ранно учене, качествени форми на образование и грижи (детски ясли и детски градини), както и към подкрепа за изграждане на родителски капацитет за предоставяне на позитивни, отзивчиви родителски грижи.[2] Правителството следва да разработи, а Народното събрание да приеме, Национална стратегия за детето – каквото е тяхното задължение според чл. 1 (3) от Закона за закрила на детето – в която да бъдат определени политиките и мерките, които да осигурят спазването на правата на детето и подкрепата за семейството. Много от необходимите мерки се съдържат в спрения през 2019 г. проект на такава стратегия, поради което призоваваме за нейното преразглеждане и приемане в спешен порядък, както и осигуряване на необходимите средства за изпълнението на мерките.


[1] Становище на Св. Синод относно новоприетия Закон за социалните услуги, 25 ноември 2019, https://www.bg-patriarshia.bg/m/news.php?id=306152

[2] World Health Organization, United Nations Children’s Fund, World Bank Group. Nurturing care for early childhood development: a framework for helping children survive and thrive to transform health and human potential. Geneva: World Health Organization; 2018. Licence: CC BY-NC-SA 3.0 IGO. https://apps.who.int/iris/bitstream/handle/10665/272603/9789241514064-eng.pdf

Реч на президента на Република Северна Македония по случай 25-тата годишнина от основаването на Хелзинкския комитет за права на човека

Уважаеми представители на медиите,

Драги гости, 

Благодаря за поканата, за мен е чест да направя обръщение днес по повод четвърт век от съществуването на Хелзинкския комитет за права на човека в нашата страна – организация, която е безспорен ветеран в защитата и узаконяването на правата на човека.

Почти трите десетилетия независимост на нашата държава и дългият и тежък преход бяха изпълнени с политически кризи, социална неправда, разклатени междуетнически отношения, недоверие в политиката и нетърпимост към различните.

При тези условия вече 25 години Хелзинкският комитет е градивен критик на държавата, който сигнализира за социалните неправди, правните пропуски, политическите злоупотреби и другите отклонения от обществения ред. Вие активно се борите против предразсъдъците, против стереотипите, против дискриминацията, корупцията, омразата и против насилието в нашето общество.

Благодарение на вашите механизми, като безплатната правна помощ, към вас могат да се обърнат за помощ семействата на лица с увреждания, самотни майки, жертви на домашно насилие, социално онеправдани граждани. Вашата сигурна защита помага и на членове на ЛГБТИ общността, които са жертви на насилие. Чрез посещенията на затворите в нашата страна вие давате гласност за състоянието на правата на човека, борбата против дискриминацията, защитата на бежанците и търсещите убежище, което е само част от вашата работа. Вие правите видими гражданите, които остават невидими за институциите, заставайки винаги на страната на по-слабите.  

Правата на работниците, равенството между мъжете и жените, етническата равнопоставеност, социалното включване  на лицата с увреждания, правата и защитата на ЛГБТИ общността, равното право на социална и здравна осигуреност, образование и правна помощ, речта на омразата и престъпленията от омраза – всички тези теми биха били в периферията на общественото внимание, ако вие не алармирахте и не работехте активно за защитата на човешките и права и свободи за всички.

Драги приятели,

Вие знаете по-добре от мен, че работата далеч не е приключена. Човешките права и свободи са застрашени винаги, когато се приемат за даденост, сякаш дадени веднъж, те са осигурени и гарантирани. Всяко поколение трябва да ги утвърждава отново и отново, за да може да се възползва от тези права. Не минава и ден без да научим за нарушението на някое човешко право или ограничаването на някоя човешка свобода. Домашното насилие, експлоатацията на работниците, етикетирането на различните според тяхната етническа и религиозна принадлежност, сексуална ориентация или джендърна идентичност, заклеймяването на зависимите, за жалост, са част от нашето всекидневие. Не можем да си позволим да бъдем равнодушни към нарушаването на човешките права и правото на човешко достойнство.

 Уважаеми присъстващи,

Битката за правата на човека трябва да продължи, защото нито едно човешко право не е право само на една личност или една общност. Трябва да използваме свободата, която имаме, за да утвърждаваме и свободата на другите. Истински свободното общество е онова, в което правата на най-малката общност са точно толкова уважавани, колкото и правата на най-голямата.

Трябва да бъдем активни! Борбата за човешките права и свободи не трябва да бъде ангажимент само на няколко интелектуалци и активисти, а дълг на всеки гражданин, на всеки човек.

Всички хора се раждаме свободни и равни, затова не трябва да позволим по-силните да имат повече права от по-слабите. Нека да работим заедно, за да намерим баланса между общата сигурност и индивидуалната свобода, да се запази универсалността на правата на човека, без да се наруши разнообразието.  

Нека постоянно да препрочитаме и да тълкуваме Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Международния пакт за граждански и политически права и Европейската конвенция за правата на човека. Прогресивното европейско общество е само онова, в което се почита и се промотира богатството на разнообразието.

По този начин ще постигнем напредък в два неразривно свързани процеса: първият е гражданското помирение, когато всички, които живеят на тази земя, ще се уважават един друг и ще бъдат уважавани и зачитани от институциите, не само на хартия, а и на практика. Нашата основна цел трябва да бъде общество, освободено от предразсъдъци, в което има място за всеки. Вторият е европейската интеграция. В основата на Европейския съюз и така наречения европейски начин на живот лежи защитата на правата на човека, демокрацията и върховенството на закона. 

Уважаеми приятели,

Вие от Хелзинкския комитет цели 25 години устоявате в борбата за човешки права и свободи, водени от вярата в ценността и неприкосновеното достойнство на всяко човешко същество. По този път съм зад вас и ви подкрепям безусловно.  

Пожелавам си до следващия юбилей да изградим европейско общество и европейска държава на политически диалог, на социална правда, солидарност между хората и маргинализираните общности, грижа за околната среда, където правилата важат за всички.

Поздравявам ви и ви благодаря!

Източник: Кабинет на президента на Република Северна Македония
Източник: Кабинет на президента на Република Северна Македония
Източник: Кабинет на президента на Република Северна Македония

Източник: Кабинет на президента на Република Северна Македония

Източник: Кабинет на президента на Република Северна Македония

Събитие: Протест срещу насилието над жени

Събитие: Протест срещу насилието над жени

БОЛД се включва в тазгодишния протест срещу насилието над жени, защото борбата не е приключила, докато полово базираното насилие не е разпознато като специфична категория, нуждаеща се от специфични мерки.

Твърдо се обявяваме в подкрепа с борбата срещу стереотипите и насилието над жени и ще се борим за свободата и равноправието на жените в обществото. Сред основните искания на протеста са превенцията на насилието, даване на гласност на проблема, осгуряване на защита и подкрепа на преживелите насилие, правосъдие и работа с извършителите, държавна политика и държавни органи, основаващи се на принципа на половото равенство

Протеста е съорганизиран съвместно със Студентско общество за равенство при СУ; Pro European Network; Младежка ЛГБТ организация „Действие“; Фондация Билитис/ Bilitis Foundation; Български фонд за жените / Bulgarian Fund for Women; Български хелзинкски комитет; ЛевФем / LevFem Community; Феминистка библиотека / bibliofem; Не ми се обиждай, но; Rainbow Hub; GLAS Foundation и Постоянна ромска конференция.

Призоваваме гражданите да бъдат с нас на 25-и ноември от 18 и 30ч. пред Министерски съвет за да се обявим заедно срещу психическото, физическото и сексуалното насилие над жените.

Това е фейсбук страницата на събитието: https://www.facebook.com/events/491098091497743/

ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ НОВОИЗБРАНИТЕ КМЕТОВЕ И ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ + Онлайн петиция за подкрепа

ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ НОВОИЗБРАНИТЕ КМЕТОВЕ И ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ + Онлайн петиция за подкрепа

На 9-ти ноември 2019 Българска общност за либерална демокрация (БОЛД) проведе серия от панелни дискусии на тема „Следизборно: Гражданското участие в месното самоуправление“. Участниците в събитието отправят следното Обръщение към всички новоизбрано кметове и общински съветници:

Прессъобщение за събитие на 9.11 „Следизборно: Гражданското участие в местното самоуправление“

Прессъобщение за събитие на 9.11 „Следизборно: Гражданското участие в местното самоуправление“

4.11.2019

На 9 ноември Българска общност за либерална демокрация (БОЛД) ще проведе мини-серия от панелни дискусии на тема Следизборно: Гражданското участие в местното самоуправление

БОЛД организира мини-серия от панелни дискусии за гражданското участие в местното самоуправление в кино „Влайкова“ (ул. „Цар Иван Асен II“ №11) в София на 9 ноември от 16:30 до 20:00 ч..

Тридесет години след падането на Берлинската стена – символичното начало на демократичните промени в централна и източна Европа, и една седмица след местните избори в нашата страна, Българска общност за либерална демокрация (БОЛД) ще проведе мини-серия от панелни дискусии на тема „Следизборно: Гражданското участие в местното самоуправление“. Целта на четирите дискусии е да оформят посланията на едно Обръщение, в което граждани и организации ще призоват новоизбраните кметове и общински съветници да уважават и реализират правото на гражданите да бъдат част от процесите на взимане на решения, които ги засягат. Дискусиите ще откроят някои от най-актуалните каузи на гражданското общество в неговото взаимодействие с местните власти.

Граждани, представители на граждански движения и инициативи, неправителствени организации, подкрепящи правата на човека и основните свободи, както и представители на местните власти ще бъдат наши гости и участници.

Програмата

В четири 45-минутни панелни дискусии ще бъдат обсъдени теми, свързани с еко-социалната справедливост, основните човешки права и свободи, децата и образованието, и овластяването на неравнопоставени групи. Фокус на презентациите и обсъжданията ще бъде ролята на гражданското участие и отговорността на местните власти по отношение на работата в тези тематични области. Сред говорителите и модераторите ще бъдат представители на еко-социални движения, правозащитни организации, организации за закрила на детето, доставчици на социални услуги, специалисти и представители на академичните среди, в това число Александър Кашъмов, Красимир Кънев, Иванка Шалапатова, Ива Бонева, Надежда Денева, Юлиана Методиева, Анна Кръстева, Румян Русинов и др. 

Обръщението към новоизбраните кметове и общински съветници

Участниците ще бъдат поканени да помогнат да се изработи и впоследствие да подкрепят Обръщение към новоизбраните кметове и общински съветници, които ще бъдат призовани да уважават правото на гражданите на участие в обществения и политическия живот и в управлението. Очакваните ключови послания ще припомнят, че участието в социалния и политическия живот е признато право на всеки, но то трябва

да се упражнява така, че да не нарушава правата на другите хора. Същевременно, гражданското участие е един от начините, чрез който гражданите могат да защитят правата си, особено когато те се нарушават от властите. Общините трябва да създадат условия за гражданско участие, които да позволят на гражданите да упражняват контрол върху дейността им по изработване и прилагане на политики на местно ниво, както и да осигуряват гражданско участие във вземането на решения. Уважавайки гражданското участие, органите на местната власт трябва да се съпротивляват срещу всички прояви на анти-демократичен популизъм. Те не трябва и да се поддават на натиска „от улицата“, когато той е в разрез с правата на човека. Те имат и понякога трудната задача да противостоят на натиск от хората с пари и власт, провеждайки политики в обществен интерес.

Какво е БОЛД

Българска общност за либерална демокрация (БОЛД) е новосъздадена ценностна общност, която се стреми да подобри сътрудничеството между поддръжниците на демокрацията в България, да развие нови стратегии за комуникиране на либерални ценности, да усили съпротивата на гражданското общество срещу антидемократични кампании.

За запитвания от медии

Димитрина Петрова,

Представител на Инициативния комитет на БОЛД

ел. поща: Dimitrina.petrova@bghelsinki.org

Тел. 0895 421044

Начало на БОЛД

Начало на БОЛД

БОЛД има за цел увеличаване на обществената подкрепа за либерално демократичните ценности и консолидиране на поддръжниците на правата на човека и демокрацията в България

БОЛД се изгражда в момента от множество хора по инициатива на д-р Димитрина Петрова, член на Български хелзинкски комитет (БХК).

БОЛД функционира с подкрепата, и като проект, на БХК.

БОЛД се стреми да подобри сътрудничеството между професионалните правозащитници и други поддръжници на демокрацията в България, да развие нови стратегии за връзки с обществеността и да подобри съпротивата на гражданското общество срещу антидемократични кампании.

БОЛД е ценностна общност, която не е политическа партия и няма да участва в избори нито самостоятелно, нито като член на коалиция.

БОЛД се състои само от индивидуални членове – физически лица, финансира се от членски внос и дарения, и първоначалното ръководно тяло е Инициативен комитет.

Какво наложи създаването на БОЛД? Исторически, Хелзинкските комитети в цяла Европа функционират като малки професионални групи, занимаващи се със защитата на правата на човека в контекста на международното движение за права на човека и разчитайки на международни, регионални и национални правни норми в тази сфера. В наши дни, тези комитети, както и повечето други правозащитни организации, все повече признават необходимостта от разширяване на сферата от хора, които ги подкрепят, но също и необходимостта те самите да подпомогнат за удържането и утвърждаването на либерално-демократичните ценности в своите страни. В България, БХК чрез БОЛД иска да бъде един от катализаторите на обновена про-демократична мобилизация. БОЛД търси начини да консолидира фрагментираните и аморфни либерално-ориентирани среди в България в една по-осезаема и измерима общност. В тази инициатива, правозащитниците се стремят да възстановят намалялата подкрепа за своите ценности, като от самото начало работят в съюз с поддръжници на други либерално-демократични каузи.

БОЛД разработва своя онлайн платформа, чрез която ще мобилизира и координира своите членове, ще инициира дискусии, ще анализира общественото мнение, ще развива позиции по обществено-политически въпроси, предложения за промени в законодателството и политиките на страната, и ще организира публични събития с цел да влияе на обществените нагласи.

Всички членове на БОЛД се регистрират в националната онлайн платформа, в която участват в обсъждания и вземане на решения по широк кръг позиции и действия на общността.  

В онлайн платформата се организират дискусии по теми от голямо значение за демократичния процес в страната, като например реформите в съдебната система, независимостта на съдиите и прокурорите, ролята на гражданските инициативи и неправителствените организации, основните граждански свободи, свободата на медиите, равните права без дискриминация, политиките по отношение на малцинствата, качеството на публичната администрация, геополитическите измерения на демократичния процес, и др.

БОЛД ще организира публични събития от време на време, като изпробва нови стратегии за комуникация на либералните ценности пред широки аудитории. Събитията могат да бъдат под формата на кръгли маси, работни срещи, публични дебати, публични изслушвания, културни програми, фестивали, карнавали, концерти, хепънинги, шествия и т.н. Събитията на БОЛД ще съдържат послания до разнообразни аудитории и ще се стремят да променят в някаква, макар и малка степен, нагласите по посока на либерално-демократичните ценности.

Докато непосредствената цел на публичните събития ще бъде повишаването на обществената подкрепа за либерално-демократичните ценности, един очакван непряк резултат би бил въздействие върху  законодателството и политиките. Като ангажира в събитията си ключови заинтересовани страни, включително правителствени институции, и гради диалог с тях, БОЛД ще допринася за по-добри демократични политики.