БОЛД и Фондация „Програма Достъп до Информация” (ПДИ) организират конференция на тема „Дезинформацията: предизвикателства и решения в търсене на истината“ на 20 декември 2023 г. (сряда) в София. Събитието е част от поредицата “Българските пътища в сянката на войната”.
От началото на мащабната инвазия Александър Горелов, жител на село Решетика, Нижегородска област, заявява своята антивоенна позиция. На вратата на колата си той изписва “Не на войната”, а след това боядисва покрива на къщата си в цветовете на украинското знаме.
На 22 ноември съдът в Санкт Петербург осъди 17-годишния гимназист Егор Балазейкин на шест години във възпитателна колония по обвинение в опит за подпалване на бюра за набиране на военнослужещи в Санкт Петербург и град Кировск, Ленинградска област.
Руски правозащитни организации поискаха от Върховния съд да отхвърли иска на Министерството на правосъдието на Руската федерация за обявяване за “екстремистка организация” и забрана в Русия на “международно обществено движение на ЛГБТ”.
БОЛД публикува Позиция, в която коментира Програмата за управление на Република България (юни 2023 г. – декември 2024 г.), оповестена от Правителството на Николай Денков в началото на юли. БОЛД вижда силни страни на Програмата, но посочва много съществени дефицити, свързани със състоянието на демокрацията в нашата страна.
Чрез публикуваните статии по-долу БОЛД иска да увеличи солидарността с живеещи в Русия, които работят против Путиновия режим. Дейността е насочена срещу русофобията като вид предразсъдък, водещ до дискриминация на етническа основа. Целта е да се отдели в обществените нагласи в България отношението към Русия и руския народ, от това към режима на Путин и да се усили солидарността с демократично мислещи и действащи жители на Русия.
Да помагат на украинци, които Русия е лишила от дом, на мъже, които не искат да убиват и умират, на правозащитници, обявени от властите за врагове, на свои съседи, които отказват да забележат войната – след 24 февруари за много жени в Русия тези неща станаха по-важни от кариерата и личния им живот.
Ще разкажем историите на три от тях.
В началото на юни центърът “Левада” публикува данни от социологическо проучване, според които три четвърти от жителите на Русия са убедени, че руската “специална операция” в Украйна ще се развие успешно. Почти 25% очакват крайната победа да бъде постигната в рамките на “до шест месеца”, около 20% – до една година, а почти толкова смятат, че това ще отнеме повече от една година. Опитът от изследванията на „Левада“ през последните 20 години показва, че между очакванията на жителите на Русия и светогледа на тези, които ги управляват, има дълбоко сходство. Алексей Левинсон, ръководител на отдела за социокултурни изследвания в “Левада-център”, разказва специално за рубриката “Идеи” какво се надява да постигне Кремъл с тази война.
Неясните контури на победата на Русия означават и неясни контури на нейното поражение, и именно поради това автоматичната връзка между военно поражение и рухване на режима в този случай не работи. За Путин е също толкова трудно да загуби тази война, колкото и да я спечели. Да я спечели обаче е все пак малко по-лесно, защото самото начало на войната се смята за победа от нейните поддръжници.
Руснаците търпят Путин, подкрепят Путин, не са способни да свалят от власт Путин. Но това не са всички руснаци. Както не всички поляци и литовци са участвали в Холокоста, не всички французи гласуват за Льо Пен и Меланшон, не всички американци – за Тръмп, констатира колумнистът на NT Андрей Колесников.
